Внимателно попивах подробностите, за да ги разкажа на Пелагея. Зоя бе по-пълна от сестра си и учудващо добре запазена, може би в резултат на всичките помади и парфюми, за които бях чувал. Кожата ѝ беше мека и гладка. Трудно ми бе да свържа измъчената молителка, която прогоних от смъртното легло на съпруга ѝ със съвършено облечената жена на трона. Развличаше се от скуката, като оглеждаше по-красивите мъже в залата, от което си извадих заключението, че още не се е отказала от мъжете. Теодора, обратното, се въртеше на мястото си. Беше по-висока от сестра си, хърбава, с глава, която изглеждаше твърде малка за тялото. Останах с впечатлението, че е лишена от интелигентност и подвластна на настроенията си.
Докато се чудех коя от двете жени е доминиращата, чух да споменават името на Харалд. Аколутосът, командирът на Хетайра, четеше официална молба от името на спатарокандидата Аралт, който искаше позволение да напусне поста си. Логотетът на дромоса се обърна да се допита до Зоя, мазно се поклони и поиска да чуе решението ѝ. Зоя в този момент зяпаше един млад красив сенатор и едва ли знаеше за какво става дума.
— Отказвам — каза разсеяно. Логотетът пак се поклони и се обърна към аколутоса. — Отказваме — повтори и мина нататък по дневния ред.
— На Харалд това никак няма да се хареса — каза Халдор, когато същата вечер му предадох решението. — Чу, че са коронясали племенника му Магнус за крал на Норвегия.
— И?
Халдор ме изгледа така, сякаш съм идиот.
— Харалд има същите права над трона, дори по-основателни. Затова и беше всичко. С парите ще закупи оръжия, ако реши да се бори за това, което смята, че по право му принадлежи. Рано или късно ще го потърси и колкото по-дълго отлага, толкова по-трудно ще бъде да защити претенциите си. Предполагам, че сега просто ще си затвори очите пред решението и ще замине.
— Но откъде ще намери кораби, които да го отведат обратно по проливите на Понтийско море и по реките до Гардарики? Хората, които останаха в армията му, сега са пешаци. Ако опита да замине без позволение, ще го арестуват и тогава никога няма да си възвърне трона.
— Първо ще трябва да го хванат — каза упорито Халдор виждах, че и той не разполага с разрешение на проблема.
— Ще видя какво мога да уредя — казах аз. Нещо ми нашепваше, че това е моят шанс да стана незаменим за Харалд и окончателно да спечеля доверието му.
Селус беше толкова затънал в работа, че трябваше да умилостивя картулариуса на службата му с малък подкуп, за да ми назначи среща.
— Чудесно е, че имаме две императрици — оплака се Седус, когато най-после се добрах до него, — но това удвоява работата ни. Всичко се изготвя в два екземпляра и копията се изпращат до подчинените на двете императрици, но пристигнат ли бумагите, те общо взето не проявяват особен интерес към досадните страни на управлението. Предпочитат по-фриволната страна на титлата. Много е приятно да организираш пирове, приеми и шествия, но администрацията се е затлачила, затънала е в мед, може да се каже. — Въздъхна и отмести хартиите по бюрото си. — Как е онзи твой приятел, спатарокандидатоса?
— Позна. Тук съм заради него. — Снижих глас. В стаята нямаше никой, но знаех, че малко неща остават тайна в двореца. — Аралт спешно трябва да се откаже от поста си и да напусне Константинопол, но Зоя не му позволява.
Селус стана от мястото си и отиде да провери дали някой не се мотае пред вратата.
— Торгилс — каза сериозно, — едно беше да предложа от Аралт да бъдат снети обвинения в присвояване на данъци. Това можеше да се разреши със съответните подкупи. Съвсем друго е да си затвориш очите пред явно неподчинение на решението на императрицата. Това ще доведе до отстраняване от длъжност и — в най-лошия случай — смъртна присъда. Нямам желание да бъда бичуван, пъхнат в чувал и хвърлен в морето.
— Знам — казах. — А това още не е всичко. Да замине трябва не само Аралт, а и оцелелите от воините му, около осемдесет мъже, ще искат да тръгнат с него. Получиха това, за което дойдоха. Натрупаха богатство.
Селус въздъхна.
— Това си е чисто дезертиране. По законите на армията наказанието е ослепяване или смърт.
— Знам. Нямаш ли някакво предложение как да им се размине?
Селус помисли малко.
— В момента не, но те уверявам, че ако Аралт все пак успее да замине без позволение, ще се вдигне шум до небесата. Ще започнат да издирват хората, които са му помогнали. Близките му приятели ще бъдат арестувани и разпитани. Ти работиш с Аралт от вече няколко години и теб първи ще заподозрат. Предлагам ти, ако Аралт действително напусне града, да заминеш с него.