Выбрать главу

Имайки предвид стриктните разпоредби, избрах най-малкия магазин и поисках да говоря със собственика. Появи се белокос мъж с мазно лице. Още щом видя, че съм чужденец, предложи обсъдим нещата насаме, в задната стаичка.

— Интересува ме какво количество висококачествена коприна за продан имаш — обясних.

Той ми направи комплимент за добрия гръцки и попита къде съм се научил да го говоря така.

— Покрай търговията — отговорих уклончиво.

— Значи си запознат с ограниченията да продавам определени категории коприна на хора, които не са жители на града — измърмори той. — Винаги може да се измисли вратичка. Имаш ли предвид нещо специално?

— Повече печалба изкарвам от яркооцветената коприна. Зависи с какво разполагаш.

— В момента съм добре запасен с тъмнозелено и жълто.

— А други цветове? Оранжево, например. Много се търси по моите земи.

— Зависи от нюанса. Вероятно мога да открия светлолимоново. Колкото повече боя отива за оцветяването, толкова по-трудно се намира материята. И, разбира се, става по-скъпа.

— Можеш ли да изпълниш поръчка за определен цвят?

Той поклати глава.

— Законът забранява на търговците да се занимаваме с боядисване на коприната. Това е отделен занаят. Нямам достъп и до суровата коприна. Това също е друга професия.

Придадох си разочаровано изражение.

— Надявах се да намеря коприна, боядисана в прасковено за един много специален клиент. Мога да платя отлична цена.

— Ще изпратя някой да провери.

Повика един слуга и му даде нареждания. Докато го чакахме да се върне, ми показа мостри от стоката си.

— Съжалявам — каза, когато слугата се върна с нужната информация, — но няма да можеш да откриеш коприна в прасковено, поне за известно време. — Изгледа ме многозначително и продължи: — Носят се слухове, че августа Зоя щяла да се жени пак… за трети път, представяш ли си! Императорските работилници работят денонощно, за да подготвят дрехите и драпериите за церемонията, и прасковената коприна е едно от основните неща в списъка им.

— Нали императорският цвят беше пурпурното?

— Да, и тъмночервеното и някои оттенъци на виолетовото, които избиват на пурпурно. Всички те са стриктно запазени за двореца. Продаваш ли такъв материал, те чакат неприятност. Копаната с цвета на праскова се прави със същите бои като забранените нюанси. Зависи точно колко ще смесиш със съответните багрила, температурата на ваната и други тайни на гилдията. Затова прасковеният цвят се счита за много рядък и обикновено се изпраща в дар на чуждите владетели, и ги информира за важни дворцови събития, като сватби и коронации.

Въздъхнах.

— Предполагам, че не си струва да чакам пак да заредят коприна с този цвят?

— Даровете за чужбина няма да са на първо място — каза търговецът. — В работилниците ще гледат да разчистят първо нещата за церемонията, след това ще използват остатъците от боята.

— И кога ще стане това? Трябва да замина преди Великден.

— Зависи кой Великден имаш предвид. Предполагам, че си от Венеция или може би Генуа. На запад празнувате раждането на Христос също като нас. Само че този град празнува още едно рождество, на Мария, нашата закрилница. А той се пада през септември.

Дълбоко си поех въздух, с което сигурно озадачих търговеца. Подценил бях Селус. Докато забързан напусках Къщата на светлината, вече смятах колко време имам да подготвя бягството на Харалд от Константинопол. Ако информацията на Селус беше вярна, значи разполагах с три месеца да уредя всичко.

Пет нумизми ми бяха нужни да подкупя чиновника в дромоса, за да ме държи в течение на новините относно пратката от коприна. Селус трябва да имаше добри агенти. На единайсети юни Зоя действително се омъжи отново — за патриций на име Константин, който на следващия ден бе провъзгласен за василевс. Почти три месеца по-късно корумпираният чиновник в дромоса ме увери, че трийсет топа коприна в прасковен цвят са готови да заминат като дарове за халифа на Египет. Коприната щяла да бъде отнесена от императорски конвой.

— Според информацията ми — казах на Харалд, — две усиаи приберат коприната и другите дарове от Нейрон и ще изчакат императорския пратеник. Той ще се качи на борда веднага, щом архивът подготви официалните писма, удостоверяващи коронацията на новия василевс.

— Предлагаш да отвлечем корабите?

— Да, господарю. Тези кораби са бързи и маневрени, и могат да отведат теб и мъжете ти до Понтийско море.