— И как предлагаш да го направим? Арсеналът се пази денонощно.
— Господарю, помниш ли мисията в Божи гроб, когато ескортирахме архитекта Трдат?
— Разбира се.
— Предлагам ти и мъжете ти да се престорите на конвоя на новия посланик.
Харалд веднага хареса подмолния ми план.
— А откъде си сигурен, че служителите на доковете ще ни повярват?
— Остави това на мен, господарю. От теб искам само ти и мъжете ти да се държите като обикновен ескорт и когато дойде време, да сте готови да превземете двата дромона.
— Тази част от плана няма да е проблем.
Никога не бях подправял официален документ, но бях запазил заповедите, които получих, когато придружавахме Трдат и сега ги използвах за модел. Хванах се, че благодаря на ирландските монаси, които навремето ме научиха на краснопис. Изписах видимо официален документ, постановяващ, че Харалд и хората му следва да ескортират конвоя с дарове за египетския халиф. За хартия използвах пергамента, който закупих от моя човек в дромоса. Платих му още две нумизми за мастило — черно за текста и червено за обръщението към Светата троица, с което започва всяка заповед. Подписът на министъра прекопирах от оригиналния документ, а печатът със сивата копринена пандела просто отрязах и залепих наново. Накрая внимателно сгънах листа точно на същите места, защото бях чувал, че това е таен метод, с който писарите гарантират автентичността на даден документ. И така, в деня преди празненството по случай раждането на Мария, Харадд, останалите му мъже и аз пристигнахме на главната порта Нейрон и поискахме да ни бъде позволено да пренесем екипировка си на борда на двата дромона. За щастие арконът, директорът на пристанището, отсъстваше. Заместникът му бе твърде изнервен, за да пита защо са необходими толкова много души ескорт, а и си глътна езика пред царствените маниери на Харадд. Едва хвърли поглед към подправените заповеди, преди да ни прехвърли на поредния заместник, който ни отведе на дромоните. Минахме корабостроителниците такелажниците и бояджиите ни оглеждаха любопитно, учудени да видят толкова много чужденци в арсенала. Накрая стигнахме късия дървен кей, на който бяха закотвени двата кораба. Както и очаквах, екипажите им бяха разпуснати за празника.
— Греблата и платната са на палубата, слава богу — промърмори Халдор, а аз се сетих, че в еуфорията покрай подправянето на писмата бях забравил възможността дромоните да не са напълно готови за отплаване.
— Ще качим нещата си и ще пренощуваме тук — казах на заместника.
Той ме изгледа изненадан.
— Няма ли да ходите на празненството утре?
— Не. Тези мъже са неверници, а и секретонът на дромоса ме информира, че самият посланик ще пристигне утре вечер и ще отплаваме незабавно.
— Но екипажите са в отпуск на сушата — възрази мъжът.
— За което ще бъдат наказани — вметнах аз.
Човекът схвана намека.
— Много добре. Ще уредя утре да качат на борда още прясна вода и запаси. Но тъй като е празник, не мога да гарантирам, че ще е възможно да се достави всичко необходимо. Не знаех посланикът ще има толкова многоброен ескорт.
— Направи каквото можеш — успокоих го. — Донесли сме достатъчно припаси за няколко дни.
Следобед пристанището започна да замира. Хората си тръгваха рано, за да се подготвят за празника и шумът от чукове, триони виковете на работниците отслабна. Скоро на Нейрон останаха само пазачите, чието задължение бе да държат под око запалимите складове, и нощна стража от около десетина мъже.
Хората на Харалд се престориха, че се установяват за през нощта, но повечето бяхме твърде нервни, за да заспим. Тревожех се, че стражата ще заподозре нещо. Не следваха определен маршрут и нямаше как да предвидим кога точно ще се появят, затова казах на младия им командир, че ще поставим свои постове, както ни е обичаят, и го убедих, че няма нужда неговите хора да приближават повече от подножието на вълнолома.
Сега всичко зависеше от добрия синхрон.
Призори Харадд тихо даде заповед да отвържем кораба. Вторият дромон ни последва. Възможно най-тихо се отблъснахме от кея и загребахме към Златния рог. Свеж бриз от север надигаше вълни в протока, но те едва достигаха закътаното огромно пристанище.
Бяхме на повече от една стрела разстояние от брега, когато в Нейрон обявиха с тръба тревога. Нощната стража бе открила отсъствието ни.
Всеки кораб бе с по един ред гребла, като викингите и хората на Харалд, по два на всяко, с удоволствие си спомниха забравеното. Самият Харалд не се поколеба да седне зад греблото до руля и да гребе наравно с мъжете.
— Дайте всичко от себе си! — викаше Халдор. Откъм кърмата чувах виковете на кормчията на втория кораб зад нас. Зад тях пък ехтяха алармени камбани и още тръби.