— Това ще решат боговете. Някои мъже те даряват със здраве и старини. На други пращат живот, който рано ги изпраща в гроба. На мен не ми изглеждаш по-стар от мъжете на моята възраст, които вече са съсипани от работа. — След което се сгуши до мен и доказа, че Фрея наистина е богиня на плътските наслади.
През цялата тази зима и следващата пролет изпитвах такова задоволство, че щях и да забравя клетвата си към Харалд, ако Один не ми напомни за дълга със сън, който бе както шокиращ, така и — както се оказа впоследствие — подвеждащ. Видях през морето да се задава флотилия кораби и от тях да слиза армия. Лицето на предводителя ѝ оставаше извърнато встрани от мен, но мъжът бе необикновено висок и аз го приех за моя господар Харалд. Той смело поведе войската си към вътрешността, хората му маршируваха през спечени, голи поля, докато не се стигна до битка с врага. И двете страни се биха смело, но постепенно нашествениците получиха надмощие. После, малко преди победата, една стрела профуча и порази предводителя им в гърлото. Видях го да вдига ръце — лицето му бе все така извърнато — и чух как дъхът му свисти през разкъсания гръклян. После се строполи мъртъв.
Събудих се облян от студена пот. Руна се пресегна да ме успокои.
— Какво има? — попита аз.
— Сънувах смъртта на господаря ми Харалд — казах, още треперейки. — Може би мога да предотвратя катастрофата. Трябва да го предупредя.
— Разбира се, че трябва — каза тя успокоително. — Това е твои дълг. Но сега спи и събирай сили, за да се събудиш с по-ясен ум.
На следващия ден все така разумна, Руна ме накара да повторя подробностите от съня си.
— За пръв път ли ти се присънва бъдещето? — попита тя.
— Не, на времето имах много такива сънища. Наследил съм дарбата от майка си. Почти не я помня, но е била волва, магьосница — ясновидка. Когато бях в Миклагард, сред християните, сънувах много рядко, а и нищо стряскащо като това снощи. — Може би сънищата са се върнали, защото си сред хора, които се придържат към старата вяра. Боговете се показват по-охотно на такива места.
— Една мъдра жена ми каза нещо подобно. Тя самата беше ясновидка и каза, че съм огледало на духовете и че е по-вероятно да получа видение, когато съм с хора със същата дарба. Сигурно е същото да съм сред староверци.
— Значи и сам знаеш, че ние бихме искали да се вслушаш в това, което се опитват да ти кажат боговете. Трябва да потърсиш Харалд и да го предупредиш. Аз ще те чакам да се върнеш. И без да съм ясновидка знам, че ще го направиш. Колкото по-бързо заминеш, толкова по-бързо ще се върнеш.
Тръгнах същия следобед, по същата пътека на изток, по която с Фолкмар стигнахме до Големия хоф. На третия ден открих човек, който да ми продаде кон и след седмица бях на крайбрежието. И точно навреме. Един рибар, който поправяше мрежата си на брега, ми каза, че на север се строял невиждан досега кораб, от най-скъпи, качествени материали.
— Трябва да струва на някого цяло състояние — каза рибарят.
— Знаеш ли дали вече е пуснат на вода?
— Не, но ще си струва да го видя.
— Ще ти платя да ме откараш дотам.
— По-добре, отколкото да махам въдицата — каза с готовност той. — Дай ми няколко часа да се приготвя и донеса още малко вода и храна, и можем да потегляме. Имаш ли нещо против да дойде и синът ми? Бива го с лодките и може да ни е от полза. От север се задава лек вятър, така че без друго ще трябва да гребем.
Едва излязохме от залива, и се появи корабът на Харалд, плаващ на по-малко от миля от брега, на юг. Благодарих наум на Руна, че настоя да побързам. Още няколко часа и щях да го изтърва.
Нямаше съмнение, че корабът е на Харалд. Никой друг нямаше да поръча толкова показно, ярко нещо. Впоследствие при пограничните набези над датчаните щях да плавам на най-големия кораб на Харалд, Великия дракон, с трийсет и пет пейки за гребците, което го правеше най-големият викингски кораб в историята. Но в спомените ми този гигант не може да се мери с кораба, който Харалд доплава да предяви правата си над трона. Пламтеше от цвят. Под перилата бяха подредени нови бели и червени щитове. Озъбената змийска глава отпред бе от позлатен бронз и отразяваше слънцето. От мачтата се вееше дълъг пурпурен флаг, платната бяха избелени, а цялата горна греда на корпуса беше обточена със златен лист. Но не това бе причината да съм сигурен, че корабът е на Харалд. Кой друг би накарал да използват за платната му тъкан, скъпа колкото злато: всеки трети сегмент от грота беше изрязан и пришит с коприна с цвят праскова.
Изправих се в лодката и размахах гребло. Часовият на кораба ме видя и миг по-късно промениха курса. Не след дълго крачех към палубата при кърмата, където Харалд стоеше със съветниците си. Познавах ги всичките — Халдор, маршал Улф Оспаксон и останалите.