— Добре дошъл на борда, съветнико. Какво имаш да докладваш? — попита Харалд, сякаш се бяхме разделили вчера.
— Посетих и Магнус Норвежки, и граф Естритсон, господарю — започнах, но Харалд ме прекъсна.
— Вече се срещнахме с датския граф. Дойде на север да търси помощ от шведите срещу Магнус и случайно налетя на нас. Как ти се стори той?
Замълчах. Не исках да бъда черноглед, но нямаше как да не дам мнението си.
— Ненадежден — казах директно.
— А племенникът ми Магнус?
— Хората като че ли го уважават, господарю.
Не беше тактично от моя страна и Харалд грубо ни обърна гръб и се загледа към морето. Предполагам прие това за намек, че самият той не е толкова популярен. Аз плахо прекосих палубата и е присъединих към другите съветници.
Халдор даде израз на съчувствието си.
— От време на време има нужда някой да му каже истината в очите.
— Има и друго — казах аз. — Исках да го предупредя, но сега не му е времето.
— Да го предупредиш за какво?
— За едно знамение, което ми се присъни.
— Винаги си бил странен, Торгилс. Още когато за първи път дойде в дома на баща ни, с братята ми се чудехме защо той те прие и се отнасяше така добре с теб. Сигурно е било заради дарбата ти. Какво видя?
— Смъртта на Харалд.
Халдор ме изгледа изпод вежди.
— И как стана?
— Стрела във врата по време на велика битка.
— Кога?
— Не знам. Сънищата никога не са точни. Може да е скоро, може да е след години.
— Най-добре ми разкажи подробностите. Заедно ще можем да убедим Харалд да избягва откритите битки.
Разказах на Халдор съня си. Описах флотилията, нахлулата армия, високия мъж, прехода през сухата земя под изгарящото слънце, и смъртта на предводителя.
Когато свърших, Халдор ме изгледа със смесица от облекчение и страхопочитание.
— Торгилс — каза, — баща ми е бил прав. Ти наистина си ясновидец. Само че този път погрешно си разтълкувал съня си. Харалд е в безопасност.
— Как така?
— Не него си видял да умира, а Маниакес, едрият гръцки генерал от кампанията в Сицилия.
— Но това не е възможно. Не съм виждал Маниакес от години изобщо не съм мислил за него.
— И защо да го правиш? От две години си на север и няма откъде да си чул. Преди година Маниакес въстана срещу новия василевс. Онази ненаситна стара императрица Зоя се ожени за трета път и предаде по-голямата част от властта на новия си съпруг. Маниакес се опитал да изземе престола за себе си. По това време командвал императорската армия в Италия. Нападнал Гърция, това е сухата земя от съня ти. Василевсът излязъл насреща му с всички войски, които успял да свика, включително константинополския гарнизон. Армиите се сблъскали — и денят наистина бил горещ и слънчев — на една гола равнина. Маниакес за малко да победи войските му имали убедително предимство, когато случайна стрела го поразила в гърлото и го убила. Хората му побягнали и последвало голямо клане. Това се случило преди няколко месеца. Чухме новината в Киев, малко преди да тръгнем за насам. Маниакес, не Харалд, е мъжът от видението ти.
Не знаех какво да кажа, но изпитах облекчение. Спомних си колко си приличаха по ръст и маниери двамата, и че така и не видях лицето на мъртвия пълководец. Бил съм в компанията на сейдурмани, северните ясновидци, които изпаднат ли в транс, могат да напуснат телата си. Това се бе случило в съня ми. Бях се пренесъл на друго място и време, и там видях смъртта на Маниакес. Не ми се бе случвало досега. Чувствах се озадачен и малко замаян. Поне не излязох пълен глупак пред Харалд.
От друга страна не се запитах защо, ако това наистина бе смъртта на Маниакес, Один ме доведе на кораба на Харалд. Ако си бях задал този прост въпрос, нещата щяха да се наредят другояче. Но и Один винаги си е служил с измама.
Глава единайсета
Какво беше да си съветник на най-богатия владетел на Севера? Защото точно такъв стана Харалд след по-малко от три години.
В началото бе принуден да приеме предложението на племенника си да поделят норвежкия трон, уредба, която не бе удовлетворяваща и определено щеше да доведе до гражданска война, ако Магнус не загина при един странен ловен инцидент. Пред коня му изскочил заек, конят се изправил на задните си крака и един нисък клон съборил Магнус от седлото. Счупил си врата. Заекът и котките са символи на Фрея, и навремето приех злополуката за знак, че старите богове са благосклонни към мен. Скоро обаче започнах да изпитвам съмнения, защото издигането на Харалд в крал го промени, той стана с още по-тежък характер и своенравен.