— Торгилс, ти говориш езика на скотите.
— Не, господарю — отговорих. — Като млад научих езика на ирландците, при които бях роб.
— Но ирландският е близък до шотландския достатъчно, за да водиш преговори без преводач?
— Вероятно, господарю.
— Заминаваш от мое име в Шотландия, при краля на скотите, за да проучиш дали е склонен да сключи с мен съюз.
— Съюз с каква цел? — осмелих се да попитам.
Следейки зорко за реакцията ми, Харалд обясни:
— Превземането на Англия. Той не изпитва особена любов към южните си съседи.
Изчаках го да продължи.
— Името на краля е Магбьотър, на трона е от вече четиринайсет години. Всички казват, че го бива в боевете. От него ще излезе чудесен съюзник. Има само един проблем: няма доверие на викингите. Баща му се е бил с братовчедите ни на островите Оркни по времето на граф Сигурд.
При споменаването на Сигурд Дебелия усетих изтръпване в лявата си ръка, на мястото на старата рана.
— Бих се на страната на Сигурд във великата битка при Клонтарф, в Ирландия, в която той загина, опитвайки се да свали краля на Ирландия — казах, внимателно подбирайки думите си. Въздържах се да спомена, че бях последният, развял прочутото знаме с гарвана на Сигурд и че докато ми го изтръгваха, получих чутовен удар в ръката.
— Този път аз планирам да сваля краля на Англия с подкрепата на Магбьотър — заяви Харалд. — Целта ти е да го убедиш да обедини сили с нас. Един кораб чака да те отведе в Шотландия. Пътуването трае само два дни.
Пристигнах в Шотландия с очакването да открия Магбьотър в крепостта му на южния бряг, която шотландците наричаха фърт Мори. Когато пристигнах обаче, домакинът ми каза, че кралят бил на височайша обиколка из земите си и щял да се върне чак след няколко седмици.
— Кралицата, Господ да ѝ дари дълъг живот, също е с него — добави. — Трябва да го изгледах неразбиращо, защото поясни: — От няколко месеца линее и никой не може да ѝ помогне. А е толкова добра. Не съм много сигурен, че трябваше да тръгва на път.
След откритието, че разбират прекрасно моя ирландски, набавих някои дискретни проучвания и научих, че кралицата, Груоч, страда от неизлечима болест.
— Урочасаха я елфи — ми каза един човек, после добави: — Демоните са влезли в главата ѝ.
Всички, с които говорих, наблегнаха, че искрено я уважават. Явно се падаше пряка наследница на шотландските крале и бракът и с Магбьотър бе укрепил претенциите му за трона. Магбьотър също бе от кралско потекло, но преди да заеме престола, отстранявайки предишния крал при обстоятелства, които информаторите ми избягваха да обсъждат, се бе ползвал с по-ниския ранг мормер на Мори, титла, отговаряща на граф. Някои казваха, че е победил краля в честна битка, други — че го е убил на дуел, трети намекваха, че Магбьотър подло убил краля, докато му гостувал. От противоречащите си разкази ставаше ясно едно: Магбьотър бе човек, с когото шега не бива. Не само бе завладял с кръв трона на Шотландия, но и се бе оженил насила. Груоч била омъжена за предишния мормер на Мори, който изгорял заедно с петдесет свои сподвижници при едно пререкание с Магбьотър. Инцидентът беше още по-странен с факта, че Магбьотър после се оженил за вдовицата, след което се съгласил да направи свой наследник сина ѝ от предишния брак. Шотландските крал и кралица, реших, трябва да са много странна двойка.
Пътуването ми на юг в търсене на Магбьотър ме отведе през диви мочурища и скалисти планини. Районът, Маунф, често бе потопен в мъгла; прорязваха го тесни долини, обрасли с гъсти храсти и гори. Беше идеалното място за засади; разбрах защо в толкова много от историите, които бях чувал за пререканията между шотландците, се споменават неочаквани нападения. Когато най-после настигнах краля, реших, че с право се е настанил със свитата си в удобна за отбрана крепост. Разположена на върха на хълм с изглед към всички посоки, замъкът се пазеше от три насипа, увенчани с дървени палисади.
Посрещнаха ме подозрително. Един страж ме спря на външната порта и ме претърси за оръжие, след което поиска да научи на посещението ми. Казах, че ме изпраща Харалд Норвежки и искам аудиенция при краля. Войникът ме изгледа с недоверие. Във вътрешната цитадела не допускали непознати, това били заповедите му, откакто нортумбрийците заплашили да пресекат границата. Изтъкнах, че традиционните съюзници на нортумбрийците са датчаните, а крал Харалд се бие с тях от възкачването си на трона.
— Може и да е така — каза стражът, докато ме водеше при капитана си, — но на мен всички вие, северняците, сте ми еднакви. Разбойници, които е по-добре да държиш настрани.