Глава втора
През следващите няколко седмици мисълта, че Роман е бил убит, не ми даваше мира. Обмислях от всички страни последиците от неволното ми участие в убийството на императора и започнах да взимам мерки за личната си безопасност. Хранех се само в столовата; излизах от казармите единствено за наряд или с другари, а и тогава ходех само по места, за които знаех, че са безопасни. Другите сигурно щяха да се присмеят на страховете ми. Сравнен с познатите ми градове — Лондон например — Константинопол беше невероятно спокоен и добре стопанисван. Управата му, градската епархия, поддържаше добра полиция, тълпи държавни служители обикаляха пазарите и следяха за чистотата, реда и честната търговия. Другарите ми се главоболяха да носят оръжие за самозащита само нощем, когато улиците оставаха за проститутките и крадците. Но аз не бях спокоен. Ако смятаха да запушат устата ми за видяното край басейна на императора, щяха да ме нападнат в миг, в който най-малко ги очаквах.
Единствената, на която признах страховете си, бе приятелката ми Пелагея. Държеше сергия за хляб в Меса; ходех при нея два пъти седмично да упражнявам гръцкия си, защото езикът, който бях научил в ирландския манастир, бе остарял и по една случайност се доближаваше повече до езика, който се говореше в двора, отколкото до койне, този на обикновените хора. Енергична, проницателна жена с характерната за жителите на града тъмна коса и жълтеникава кожа, Пелагея вече ме бе въвела в криволичещата византийска логика, която често помагаше да извлечеш полза от нещастието. Беше започнала търговията само ден след като пещта на съпруга ѝ, хлебар, се пукнала и той изгорял на място. Градска разпоредба забраняваше пекарните да се разполагат в близост до къщите, за да не обхване пожарът целия квартал. Пепелта едва била изтляла, когато Пелагея отишла при конкурентите на мъжа си, възползвала се от съчувствието им и ги подлъгала да снабдяват сергията ѝ с отстъпка. По времето, когато се запознахме, тя започваше да се ползва с името на богата жена. Имаше сестра, която работеше като шивачка за императрица Зоя или не на последно място Пелагея ме държеше в течение и с дворцовите клюки — любима тема на многото ѝ клиенти.
— Никой не се съмнява, че Зоя има пръст в смъртта на Роман, въпреки че не е толкова сигурно, че лично е организирала случилото се в банята — ми каза тя. Срещахме се в просторните стаи на дома ѝ на третия етаж. За изумление на хора като мен, идващи от земи, където двуетажните сгради са рядкост, много от къщите в Константинопол имаха по четири, дори пет етажа. — Сестра ми каза, че в покоите на императрицата се държат какви ли не отрови. Даже не ги заключват. Страстта на Зоя е да измисля нови парфюми и помади, според някои останала от времето, когато се опитваше да се подмлади и да зачене. Една малка армия слугини стрива, смесва и преварява отвари, някои от съставките на които са силно отровни. Преди няколко дни едно момиче припаднало само като вдишало някакви пари.
— Значи мислиш, че Зоя е отровителка, но не и човекът, уредил злополуката с Роман в банята — попитах аз.
— Трудно е да се каже. Ако императрицата е крояла заговори с любовника си да отстрани Роман и управлява чрез Михаил империята, значи е останала разочарована. Сестра ми казва, че Михаил се държи така, все едно конците дърпа само той. До Зоя не се допитват за държавните дела — всички те се поемат от брата на Михаил, Орфанотропа. Или ако Зоя няма нищо общо с убийството, много вероятно е да повдигне обвинение срещу новия василевс, за да го свали от власт. И в двата случая ти си в голяма опасност. Ако има следствие, трибуналът ще повика свидетелите на смъртта на Роман, а техният обичаен начин на разпит са мъченията.
— Не те разбирам. Ако между Зоя и Михаил е имало заговор, и двете страни определено няма да искат да рискуват да бъдат разкрити. А ако е виновен само Михаил, и може би Орфанотропа, Зоя едва ли ще иска да навреди на мъжа, в когото е безумно влюбена.
— Не знаеш колко глупава и капризна може да бъде Зоя, независимо от възрастта и положението си — отговори унищожително Пелагея. — Сестра ми говорила с някои от хората, които се грижат за гардероба ѝ. Очевидно Зоя се смята за пренебрегната. Михаил я отпратил в гинекума и дори не посещава спалнята ѝ толкова често, както докато беше омъжена за Роман. Носи се дори слух, че Михаил страда от неизлечима болест и че навремето Орфанотропа умишлено е скрил това от Зоя.
Трудно е да разбереш дворцовите интриги, си помислих. Никога нямаше да вникна в машинациите на хората, които преследваха или разполагаха с абсолютна власт. За мен щеше да е най-добре да бъда колкото се може по-незабележим и да се уповавам в Один Измамника. Обещах си следващия път, когато стражите християни отидат да се молят в новата черква на Св. Олаф, да намеря някое тихо местенце и да принеса жертва на Всезнаещия. Може би Покровителят на пътниците щеше да ми покаже изход от затруднението.