Обърна се към жена си. Тя надигна глава и погледът, който си размениха, издаде, че и Груоч обича съпруга си толкова, колкото той нея.
— Бях твърде погълнат от задълженията си на крал, за да разбера какво става — бавно обясни Мак Бетад. — След като седнах на трона, тя започна да се пита защо са се появили вещиците и как така се сбъднаха думите им. Съмненията не ѝ даваха мира. Нашите християнски свещеници казаха, че е работа на дявола. Убедиха я, че неволно е станала оръжие на Нечестивия. Започна да мисли за себе си като за омърсена. Затова непрекъснато мие ръце, ако си забелязал.
— А свещениците предложиха ли лек? — попитах, след което не се стърпях и добавих: — Те обикновено имат решение на всеки проблем.
Мак Бетад отиде при жена си, нежно я целуна, свали качулката ѝ и извади увесен на ремък около врата ѝ амулет. Когато качулката падна, видях, че кралица Груоч някога трябва да е била поразителна красавица. Косата ѝ беше разчорлена и неподдържана, но все още гъста и пищна, и макар да бе потъмняла до бронзово, на места още проблясваше в червеникаво златисто. От лявото слепоочие през цялата коса се точеше бял кичур, който ѝ придаваше странно зловещ вид.
Мак Бетад постави амулета на масата пред мен. Извадих от малката месингова тръбичка плътно навит лист хартия и го разгънах на масата. Думите бяха изписани в комбинация от три азбуки — руни, гръцки и римски. „In nomine domini summi sit benedictum. Ръката ти пречи, ръката не ти дава мира, Вероника да ти помогне“, пишеше на листа.
— Свещеникът, който я написа, каза жена ми да я носи до лявата си гърда — обясни Мак Бетад, — и че за да помогне, тя трябва да пази мълчание. Но както виждаш, почти няма промяна. Поне е по-безобидна от другите лекове. Един свещеник твърдеше, че мъките на жена ми ще бъдат изличени, ако всеки ден прогонвам обладалите я демони с камшик от делфинова кожа. — Направи ненавистна гримаса.
Спомних си потръпването на бузата на кралицата и как младият василевс Михаил трепереше неконтролируемо преди духът му да се зарее. И в Миклагард невежи свещеници бяха решили, че е намесена ръката на дявола. Имаше обаче по-практични лекари. Преди много години, в Ирландия, бях видял един друид да лекува конвулсии с билки и отвари.
— Нито дяволи, нито елфи са обсебили кралицата — успокоих краля. — Това на хартията е пълна глупост. Ако искаш да облекчиш страданията ѝ, изхвърли амулета, остави я да говори на воля, а ако изпитва болки, ѝ давай да пие топъл оцет, в който е киснала попадийка или бучиниш, или лека настойка от куче грозде.
Мак Бетад пребледня.
— Но за тези растения се знае, че се използват от вещиците — каза обвинително. — Ти я тласкаш към Нечестивия, не я спасяваш от него.
Свих рамене.
— Аз съм староверец — напомних му, — и не виждам нищо лошо да ги използвам, щом помагат. — Докато го казвах, се зачудих дали знае, че притежава магически сили и ги е потиснала, защото е християнка. Ако бе така, трябва да бе подложена на нечовешко напрежение.
— Лекарството ще излекува ли съпругата ми? — пита Мак Бетад.
— Това не мога да кажа — предупредих го. — Според мен духът ѝ е неспокоен. Раздвоен е между Белия Христос и старата вяра.
— Белия Христос не помогна. Преди четири години я отведох на поклонение в Рим. Изнамерих всички свети мъже, молих се, давах милостиня, но без резултат. Може би е време да се обърна към старата вяра. Ако тя излекува жена ми, ще се откажа от християнството, тъй като знам, че няма да ме застигне нищо.
Нещо в думите му ме разтревожи.
— Да те застигне какво?
— Последното предсказание на вещиците бе, че не мога да бъда убит от простосмъртен и че тронът ми е сигурен. Казаха, че няма да изгубя битка, докато Бърнамският лес не дойде до тази крепост. Бърнам е на половин ден път оттук. Невъзможно е.
Само че аз знаех, че е възможно. Още докато ми разказваше предсказанието, разбрах, че е обречен. Може би селяните във Вастер Готландия бяха прави и наистина бях мъдрец. Знаех, че предсказанието за ходещата гора вече се е доказвало като сигурен знак за предстоящо поражение. Докато пътувах в Дания преди няколко години, се озовах на едно място, което местните наричат Извора на клането. Заинтригуван разпитах за името. Казаха ми, че на това място датският крал изгубил битка с враг, който за да маскира действителния брой на хората си, се скрил зад храсти, отрязани от друго място с любопитно име, Смъртоносното тресавище.
Прикрих предчувствието си и погледнах оставащия в полумрак крал на скотите. Один ми бе позволил да надникна в бъдещето на Мак Бетад. С нищо не можех да променя съдбата му. Това беше неговата орис, орлог. Зачудих се дали да му го кажа, но избрах по-страхливия път.