— Нямаме време за губене — обяви Харалд. — С всеки изминал месец Харолд Годуинсън укрепва позициите си. Възнамерявам да го нападна това лято.
— Невъзможно е — разнесе се глас. Обърнах се да видя кой се осмелява да се противопостави толкова рязко на Харалд. Беше собственият му маршал, Улф Оспаксон. Познавах го от службата при василевса, един от най-калените и хитри военни съветници на краля. — Невъзможно е. Не можем да съберем достатъчно голям флота за толкова кратко време. Трябва ни поне година да наберем и обучим войските си.
— Никой не се съмнява в уменията и опита ти — отговори Харалд, — но ще стане както аз казвам. Разполагам със средствата.
Беше упорит.
Улф също.
— Харолд Годуинсън също разполага със средства. Управлява най-богатото и голямо кралство на запад. Може да събере армия и да плати за поддръжката ѝ. А има и хускарлите си.
— Ще ги разбием на пух и прах — намеси се дързък младежки глас. Скуле Конфросте, приятел на сина на Харалд, Олаф — една от лудите глави в съвета.
Маршалът отегчено въздъхна. Наслушал се бе на такива прояви на „смелост“.
— Ако се вярва на репутацията им, всеки английски хускарл се равнява на двама от най-добрите норвежки воини. Спомни си това, когато застанеш срещу бойните им секири.
— Стига! — намеси се Харалд. — Може изобщо да не стигнем дотам. Има и по-добър начин.
Всички наостриха уши да чуят решението на краля. А това съвсем не бе лесно. Една от заповедите на Харалд бе в негово присъствие да стоим прави, докато не ни даде разрешение да седнем. Сега стърчахме покрай седналия на нисък стол Харалд.
Харалд бавно извърна глава и погледна към мен. Отново усетих силата на погледа му и в този момент разбрах, че Харалд Норвежки няма да се задоволи кротко да се наслаждава на трона си, нито ще се откаже от великите си планове да стане втори Кнут.
— Торгилс ще ни помогне.
Нямах представа за какво говори.
— Ако двама претенденти за трона се обединят, заедно ще отстраним Годуинсън и ще си поделим Англия.
— Като по времето на Двойната брада — обади се един подмазвач. — Половината Англия се управляваше от викинги, другата половина от саксонци.
— Нещо подобно — каза сухо Харалд, познавах го достатъчно да засека лъжата. Харалд Норвежки нямаше дълго да дели престола на Англия. Щеше да се повтори станалото с Магнус — ако не бе умрял при злополука, Харалд рано или късно щеше да го отстрани.
— Според моята информация — продължи Харалд, — Уилям Незаконородения, херцог на Нормандия, е сигурен, че Едуард е оставил трона на него и че Харолд Годуинсън е узурпатор. Шпионите ми твърдят и че Уилям възнамерява да потърси правата си, също като мен. С помощта на Торгилс можем да координираме двете нападения така, че Харолд Годуинсън да попадне между норжкия чук и нормандската наковалня.
В очите на господаря ми проблесна весела искрица.
— Уилям Копелето е примерен християнин. Обкръжава се със свещеници и епископи и се вслушва в съветите им. Предлагам да изпратим Торгилс предрешен като свещеник.
Сред съветниците се разнесе развеселен шепот. Всички знаеха репутацията ми на заклет поддръжник на старата вяра.
— Какво ще кажеш за плана ми, Торгилс? — попита Харалд. Изпитваше ме.
— Аз разбира се, ще изпълня желанието ви, господарю. Но не съм сигурен, че ще успея да мина за християнски свещеник.
— Защо не?
— Бил съм в манастир като млад, но това беше отдавна, а и в Ирландия монасите следват друга версия на учението на Белия Христос, която папата в Рим и новото поколение реформатори по земите на франките отхвърлят.
— Тогава трябва да изучиш обичаите и начина им на мислене. Искам да станеш достатъчно близък с Уилям Незаконородения и да си изградиш за него мнение, преди да му разкриеш, че си мой посланик. Трябва да си сигурен, че от нормандския херцог ще излезе добър съюзник. Ще му предложиш да координира атаката си с мен едва когато се убедиш, че той има намерения да нападне. В противен случай ще се оттеглиш тихо, без да се разкриваш.
— А ако преценя, че херцогът е сериозен, каква дата да му предложа за нападението?
Харалд захапа устна и хвърли поглед към Улф Оспаксон.
— Какъв е твоят съвет, маршале?
Оспаксон като че ли продължаваше да изпитва съмнения. Очевидно не искаше да започне мащабно настъпление при толкова кратка подготовка. Колебанието прозираше и в гласа му:
— Ще ни е нужно колкото се може повече време, за да събере войска и да подготвим флота. Но и не можем да рискуваме да прекосим Ла Манша твърде късно, когато излязат есенните ветрове. Или бих казал, че може да го отложим най-много за началото на септември. Но така ще пришпорим нещата и няма да можем да снабдяваме армията, след като тя стъпи в Англия. Разстоянието е твърде голямо.