— Нашата армия ще се изхранва на място, както обикновено — каза Харалд.
В съзнанието ми проблесна споменът за глада, покосил семейството ми след една шайка воини. Поех дълбоко въздух и рискувайки да си навлека гнева на Харалд, попитах:
— Господарю, потегляйки на тази мисия от твое име, аз ще трябва да изоставя семейството и съседите си.
Харалд смръщи вежди. Знаех, че мрази да му искат услуги.
— И какво? Всички оставяме семействата си.
— Областта, в която прекарах последните четири месеца, я мори глад — обясних аз. — Ще е наистина милосърдно от твоя страна да им изпратиш помощ.
— Друго?
— Имам две деца, господарю, момче и момиче. Майка им почина само преди няколко седмици. Ще се радвам, ако ги удостоиш с кралската си милост.
Харалд изсумтя — дали в съгласие, не разбрах — и се върна на въпроса с набирането на армия. Половината норвежка армия трябваше да се събере в Трондхайм още преди жътва, щеше да бъде мобилизиран всеки наличен кораб, на ковачите щеше да се плаща допълнително за стрели, остриета на секири и прочее. Едва по-късно разбрах, че Харалд все пак е уредил да изпратят три кораба брашно във Вастер Готландия, но когато пратениците му пристигнали в дома ми, разбрали, че са ги взели за разбойници и че Фолкмар е изчезнал. Когато за последен път го видели, пътувал към храма на Тор в Упсала. Близнаците били с него.
През следващите две седмици се опитах да събера колкото се може повече информация за човека, когото ме изпращаха да шпионирам. Колкото повече научавах, толкова повече опасения изпитвах, че Харалд се надценява, ако наистина вярва, че един такъв лукав съюзник ще се съобразява с него. Уилям Незаконородения привличаше клюките като загнило месо — мухите. Говореше се, че майка му била дъщеря на кожар. Необикновената ѝ красота хванала окото на херцога на Нормандия; незаконороденото им дете било на седем години, когато бащата наследил титлата. Младежът притежавал това, което християните наричат „дяволски късмет“ и противно на всички очаквания оцелял в битките за наследството. Веднъж убиецът стигнал чак до спалнята му. Уилям се събудил и го видял да се бие с настойника му, който за по-сигурно спял в същата стая. Убиецът прерязал гърлото му, но вдигнал такъв шум, че бил принуден да избяга, преди да довърши мисията си. Предмет на злостни описания бе дори сватбата на Уилям. Оженил се за своя братовчедка, пряко забраната на църквата, а за още живец към клюката, се говореше и че жена му била джудже и вече му била родила половин дузина деца. Въпреки това всички признаваха, че Уилям Нормандски е изкусен държавник. Беше заговорничил и водил битки, докато си осигури контрола над наследствените си владения и се бе издигнал до нивото на най-страховитите владетели на Франция, могъщ колкото самият френски крал.
Това бе човекът, който господарят ми ме изпращаше да преценя и евентуално залъжа с грандиозни планове. Задачата щеше да е опасна, а и не бях съвсем сигурен дали не съм изгубил гъвкавостта на ума си и находчивостта, необходими за един шпионин. Щях да се справя само с помощта на Один Измамника. Това и щеше да е последното ми велико дело и начин да прогоня мъката по Руна.
Започнах да мисля за прикритието си. Реших да нося проста кафява роба на обикновен монах. В двора на Харалд имаше свещеници, които можех да наблюдавам, а наученият в Ирландия латински бе достатъчно добър, за да имитирам молитвите и напевите им. Двоумях се само за тонзурата. Дискретно зададените на свещениците въпроси ме убедиха, че бръснатата част, дължината на останалата коса и начинът, по който я носят, съдържа информация, подобно на герба на воинския щит. Затова реших да обръсна изцяло последните си бели кичури. Ако ме питаха, щях да кажа, че е в чест на Свети Павел, който според един от свещениците, с които говорих, бил напълно плешив.
Един товарен кораб, ког, ме отведе до родното пристанище Бремен и после към Нормандия. Никога не се бях качвал на ког и не можах да се отпусна през цялото пътуване. Беше прекалено издигнат над водата, а големите дървени платформи правеха носа и кърмата още по-тромави. Приличаше на оформен хамбар, но трябва да призная, че бе с необикновено голяма вместимост. Този побираше два пъти повече товар, от който и да било кораб, на който съм плавал. Поклащаше се от пристанище на пристанище и трюмът му се пълнеше с определено военни запаси — щитове, остриета на мечове, лен за палатки, корабни пирони, ботуши, копия и накрайници за котви.