Один откликна още преди да му принеса жертвата. Но първо ме стресна така, че да го помня до края на службата си при василевса.
В началото на юни Пелагея ми каза за обхваналия града слух, че армия руси се кани да нападне Константинопол. По голямата река от Киевското княжество била забелязана да се задава многобройна флотилия.
— Ти разбира се, познаваш лично този път, Торгилс. Нали така си дошъл в Константинопол — каза Пелагея. Седеше в сянката на галерията и докато помощницата ѝ продаваше самуните на тезгяха, бъбреше с група търговци от околните сергии.
— Не, аз дойдох по друга река, още по на изток. Но е общо взето същото, всички пътища водят към Константинопол.
— И всички руси са в общи линии еднакви — кръвожадни, космати варвари, които се кланят на идоли — присмя се един от търговците, също продавач на хляб, с намаханата походка на истински гражданин. Разбрах, че е заклет християнин от окачената над сергията му грубо нарисувана картина, на която Белия Христос раздаваше хляб и риба на тълпите.
— Не е съвсем така — поправих го меко. — Хората, които ти наричаш руси, са най-различни. Тези от Киев са християни и се кланят на вашия Велик патриарх. Други като мен са от северните земи и макар и да следваме нашите богове, идваме да търгуваме, не да се бием. Половината ви черкви щяха да тънат в мрак, ако тези така наречени варвари не носеха пчелен восък, от който вие правите свещи, за да осветявате изрисуваните си светци.
Но продавачът си оставаше войнствено настроен.
— Този град може да се отбранява срещу всичко, с което решат да го замерят непрокопсаниците. Как не се поучиха досега. — Видя, че не го разбирам. — Дядо ми обичаше да разказва как се справили с невежите диваци последния път, когато дръзнали да нападнат Кралицата на градовете. Цъфнали с флотата си, но блажената Мария и нашият василевс ни спасили. Врагът дори не успял да мине крепостните стени. Само се щурали навън като малоумни и грабели и вършели безчинствата си из малките села покрай брега. През това време василевсът изчаквал удобния момент. Издебнал русите, изпратил корабите и ги хванал по бели гащи. Изгорил ги до шушка с Огъня. Така и не разбрали откъде им дошло. По-малко от стотина се прибрали у дома. Дядо ми разказваше, че морето изхвърляло овъглени тела и се носела воня на изгорена плът… — Тук сигурно си спомни смъртта на съпруга на Пелагея и гласът му заглъхна сконфузено. Търговецът заби поглед в земята и бързо намери претекст да се върне на сергията си.
Канех се да питам Пелагея за Огъня, когато чух да викат името ми. Обърнах се — към мен през тълпата си проправяше път Халфдан. По петите му крачеше дворцов вестоносец.
— Ето те и теб, Торгилс. Така си и мислех, че ще те открия при Пелагея — възкликна Халфдан, макар и без намека, с който обикновено придружаваше името ѝ. — В двореца се мъти нещо и се споменава и твоето име. Трябва веднага да се явиш при Орфанотропа.
Обхвана ме паника. Погледнах към Пелагея — нямаше как да объркам уплахата на лицето ѝ.
Бързо последвах вестоносеца. Отведе ме в кабинета на Орфанотропа. Скопеният брат на императора си бе присвоил помещенията непосредствено зад приемната на василевса. Другарите ми на пост предпазливо ме огледаха. Не бяха виждали да викат така прост телохранител.
Миг по-късно застанах, с разтупкано от притеснение сърце, пред Йоан. Седнал зад богато украсено бюро, четеше някакъв документ; когато надигна глава ми, се стори много, много изморен. Очите му бяха хлътнали дори повече от обикновено. Може държавните дела да тежаха повече, отколкото бе очаквал, или клюките из пазарищата да бяха верни: Орфанотропа никога не спи, нощем се преоблича като монах и броди из улиците на града, подслушва разговори, разпитва обикновените граждани и проучва настроението на хората. Нищо чудно, че всички се страхуваха от него. Докато го чаках да заговори, чак ми се гадеше от страх. А първите му думи ме убедиха, че прекрасно помни кой съм.
— Повиках те, защото говориш превъзходен гръцки, както и езика на варангите. Имам задача за теб.
Заседналата в гърлото ми топка изчезна, само за миг. Дали това не бе поредната дворцова измама, Орфанотропа ме подлъгваше да се отпусна, преди да разкрие истинските си намерения?