— Но всичко това е минало — казах аз. — Сега хората ми се струват нахранени и доволни.
— Не трябва да си затваряме очите пред поличбите — отговори Маурус. — В един град в Оксер изложената на пазара дървена статуя на Христос се разплакала, вълк влязъл в черквата, хванал въжето на камбаната със зъби и започнал да я бие. А и сам можеш да видиш ярката звезда, която се появи в края на април, и сега гори всяка нощ и бавно се мести по небето.
Преди години един мой учител, мъдър ирландски друид, ми беше разказал за тази странстваща звезда. Но си премълчах, за да не реши Маурус, че съм вещ в магиите.
— Светът е покварен от безогледна сласт, грях и прелюбодеяния — продължи той. — Слугите на дявола не се свенят да се покажат. Аз самият съм ги виждал. В моя манастир в Бургундия той ми се яви като джудже с мършав врат, черни като въглени очи и набраздено, сбръчкано чело, голяма уста със синкави устни и остри космати уши под раздърпана мръсна коса. Краката му бяха покрити със спечена от мръсотия остра кафява козина. Пищеше и ломотеше към мен, сочеше ме с пръст и сквернословеше. Бях толкова ужасен, че побягнах в параклиса, хвърлих се по лице пред олтара и замолих за закрила. Истина е това, което казват, че Антихриста скоро ще бъде пуснат на свобода, нали гнусното джудже е един от предвестниците му.
Другите монаси в манастира на Светата неделима троица, когато най-после пристигнахме във Фекам, като че ли не споделяха песимизма на Маурус. Впрегнали бяха усилия да украсят черквата си по начин, определено замислен да издържи векове. Огромната сграда се пръскаше от зидари, дърводелци и стъклари. Главната забележителност бе гробницата на абат Уилям, чийто живот бе описал Рудолфус Глабер. Там се случвали чудеса, ми каза шепнейки един монах. Отчаяна майка завела болното си десетгодишно момче и го оставила пред гробницата. Детето се огледало, видяло малкия гълъб на гроба и след известно време заспало.
— Когато се събудило — ми каза монахът, — било съвсем здраво.
По-голям интерес за мен представляваха клюките. Монасите на Светата Троица бяха в течение с всичко, което ставаше по земите на херцога. Имаха информатори навсякъде, от най-малките селца до самия двор, и оживено обсъждаха военната подготовка на Уилям — колко кораба се очаква да предостави всеки благородник, колко войници ще са нужни, за да се увенчае с успех начинанието, колко вино и зърно се товари и прочее. Монасите бяха силно въодушевени от готвещата се кампания и аз скоро разбрах защо: манастирът притежаваше плодородни земи в Англия, а откакто на престола дошъл Харолд Годуинсън, спрели да получават рента от тях. Сега се надяваха Уилям да възстанови правата им. Манастирът дори бе обещал да даде на флота на херцога кораб, за който щяха да платят от дълбоката си хазна.
Споменах на Маурус, че някои могат да сметнат за неуместно божия дом да заплаща за война. Той се засмя.
— Ще ти покажа нещо, което ще помогне още повече на кампанията. Ела, наблизо е.
Отведе ме при една странична врата и по изровена пътека до овощна градина, която за моя изненада, бе обградена от солиден каменен зид.
— Виж там!
Надникнах над зида. Под ябълковите дървета пасяха необикновени животни. Разпознах, че са коне, но не приличаха на конете, които бях виждал досега. Бяха масивни и набити, с къси мускулести крака и широки гърбове.
— Жребци са, и трите — одобрително отбеляза Маурус. — Манастирът ще ги дари на армията на Уилям.
— За товарни животни?
— Не, не, това са дестриери, бойни коне. Могат да носят рицар в пълно снаряжение. По света няма пешак, който да се опълчи яхнал такъв звяр рицар.
Спомних си случилото се пред стените на Сиракуза и ясно си представих как бронираната конница на Уилям помита стената от щитове на пехотата.
— Но как ще успее Уилям да превози тези тежки животни с корабите и да ги свали благополучно на английския бряг?
— Нямам представа — призна Маурус, — но начин ще се намери, не се и съмнявам. Започне ли война, Уилям не оставя нищо на случайността, а и има добри съветници, дори от този манастир. — Трябва да го изгледах скептично, защото добави: — Помниш ли ковчежника, с когото се запозна вчера? Седеше до нас на вечеря, слаб мъж с три липсващи пръста на лявата ръка. Изгубил ги е в битка, преди да постъпи в манастира, бил наемен войник. Съветник е на херцог Уилям. Манастирът притежава земя на английския бряг. Мястото ще е идеално за акостиране, а братът — казва се Регимус — ще придружи флота и ще покаже най-добрите места, на които да разтоварят войските и, разбира се, тежките коне.