На единайсетия ден от септември херцогът отново бе споходен от дяволския си късмет. Тъкмо по времето, за което бе обещал нападението, задуха лек югозападен бриз. Привечер Уилям ме повика в палатката си и в присъствието на командирите си, махна към хоризонта на север.
— Можеш да кажеш на господаря си, че Уилям Нормандски държи на думата си. Утре ще приключим с товаренето и потегляме за Англия. Ти оставаш да изготвиш последния си доклад.
На другата сутрин наблюдавах как целия флот вдига котва. Докато бавно крачех по брега към мястото, където чакаше охраняващия ме войник, си помислих, че заслужих доверието на господаря си, за последен път. При първа възможност щях да се откажа от службата си при краля, и да се върна и потърся близнаците в Швеция. Чувствах се стар.
Войникът нямаше нищо против да се позабавим. По крайбрежието беше приятно, затова и следващите няколко дни прекарахме в Див. След отплавалия флот мястото изглеждаше обезлюдено. По брега, там където бяха натоварили баржите, още личаха следи от заминаването им. Имаше следи и от палатките и колелата на талигите, купчини конски тор и пепел от огньовете. Усещаше се някаква безвъзвратност. Времето замря до следващите новини от нападението.
Продължаваше да е топло, слънчево и с лек югозападен бриз, и за да убия времето, уредих един местен рибар да ме взима с лодката си сутрин, когато излизаше да проверява мрежите. И така докато се поклащахме на вълните десет дни, след като бях видял да заминава нормандският флот, мярнах познат силует. Плавайки срещу вятъра, към нас бавно приближаваше малък кораб. Нямаше как да объркам, беше малък търговски кораб, построен в Дания или Норвегия. Когато влезе в пристанището, бях сигурен, че е дошъл да ме прибере и че Харалд е получил писмото ми.
Накарах рибаря да загребе натам и пресрещнахме кораба, преди да пусне котва. Изправих се в лодката и извиках за поздрав, доволен, че отново говоря нордически. Още носех откраднатото расо и капитанът сигурно се озадачи как така един християнски свещеник говори езика му, но прогони вятъра от платното и обърна кораба така, че да мога да се кача на борда. Първият, когото видях там, бе Скуле Конфросте, същата луда глава, която твърдеше, че норвежците ще премажат английските хускарли. За моя изненада бе силно развълнуван.
— Всичко наред ли е с кампанията на Харалд? — попитах, разтревожен. — Благополучно ли слезе на английския бряг?
— Да, да, флотът ни тръгна от Норвегия в края на август и стигна благополучно до Шотландия. Когато го оставих, Харалд напредваше надолу по крайбрежието. Изпрати ме да открия какво става с обещаното от Уилям нападение. Не сме чули нищо от него.
— Не се безпокой — казах помирително. — Видях как флотът на Уилям отплава за Англия преди десет дни. Вече трябва да са слезли и да напредват към вътрешността. Годуинсън е в капан.
Скуле ме изгледа така, сякаш съм си загубил ума.
— Как тогава вчера видяхме нормандският флот да лежи спокойно на котва малко по-нагоре по брега? Капитанът позна мястото, казвало се Св. Валери, в земите на херцога на Понтьо. Още дори не са прекосили морето до Англия.
Имах чувството, че някой издърпа палубата изпод краката ми. Аз, който си мислех, че съм надхитрил Уилям, бях станал жертва на много по-голяма измама. Твърде късно се сетих за деня, в който предложих на херцога плана на Харалд. Спомних си оръжейника, с когото говорих на плаца, с каква готовност сподели, че войските ще потеглят от Див и как след това веднага ме отведоха при херцога. С болка осъзнах, че дегизировката ми е била разгадана много по-рано и че Уилям и съветниците му бяха измислили план как да се възползват от присъствието ми, за да прикрият мястото и времето на нормандското нападение. Сигурно едва са повярвали на късмета си, когато се разкрих като пратеник на крал Харалд. Подмамили бяха норвежкият крал да слезе на английска земя и да се изправи пред армията на Харолд Годуинсън, а нормандите щяха да изчакат и да акостират необезпокоявани. Нямаше значение кой ще спечели първата битка — Харалд Норвежки или Харолд Английски. Победителят щеше да срещне Уилям с отслабени сили.