— Трябва да предупредим крал Харалд, че е изправен сам пред английската армия — обясних, разтреперан от мисълта какъв глупак бях излязъл. После, за да прикрия унижението, добавих горчиво: — Е, Скуле, сега ще видиш какво е да се изправиш пред хускарлите и секирите им.
Уилям, херцога на Нормандия, ме бе използвал като пионка.
Глава четиринайсета
Пътуването на север за мен бе цяло изтезание. Не спирах да съжалявам за лековерието си, после се измъчвах, представяйки си как точно е трябвало да прозра измяната на Уилям. И не само това. Вече знаех докъде се простира подлостта му и следващата му стъпка ми беше ясна: Годуинсън щеше да внедри шпионите си в лагера на херцога и Уилям щеше да ги остави да съобщят на господаря си, че до този момент нормандското нападение се отлага. Сигурен, че нормандците не представляват непосредствена заплаха, Харолд щеше да се отправи на север, за да отблъсне норвежците. Мисълта какво ще последва един норвежки разгром, ме изпълваше с отчаяние. От деня, в който срещнах Харалд в Миклагард, си го представях като последния, най-достоен защитник на старата вяра. Независимо от арогантността и деспотизма си, той си оставаше символ на моя блян да възстановя величието на миналото.
— Флотът ни тръгна от Норвегия към Шетландските острови късно през август — разказа ми по време на пътуването Скуле Конфросте, добавяйки за мое успокоение. — Двеста бойни и товарни кораба, най-големият флот, който Норвегия някога е събирала. Каква гледка само! Харалд заложи всичко на тази кампания. Преди да отплаваме, отиде в гробницата на предшественика си Св. Олаф и се помоли за успех. После заключи вратата и хвърли ключовете в река Нид с думите, че няма да се върне, докато не завладее Англия.
— Щом вярваш в Христос, значи скоро ще се озовеш срещу други християни — казах сприхаво. — Ако Харалд победи англичаните, следващите му врагове ще са нормандският херцог и рицарите му, които са убедени, че Белия Христос е на тяхна страна. Самият херцог не сваля реликвата от врата си, а висшият му военачалник е епископ. Той пък му е доведен брат, така че едва ли дължи поста на религиозността си.
— Не съм християнин — упорито зави Скуле. — Както казах, Харалд не остави нищо на случайността. Не забрави и старите богове. Принесе им жертви и преди да отплаваме, отряза косата и ноктите си, за да не отидат при Наглафар в случай на провал.
Потреперих, защото младият норвежец засегна едно от най-мрачните ми предчувствия. Наглафар е корабът на труповете. При Рагнарок, деня на последната велика битка, в която ще бъдат разгромени старите богове, Наглафар ще заплава по надигналата се от гърчовете на змията Мидгард вълна. Построен от ноктите на мъртъвците, Наглафар е чудовищно голям, по-голям от всеки друг кораб и ще събере всички врагове на старите богове към битката, в която светът такъв, какъвто го познаваме, ще бъде разрушен. Щом, преди да отплава за Англия, Харалд е отрязал ноктите си, може би е предчувствал собствената си смърт.
Думите на побелелия ни капитан само усилиха унинието ми.
— Кралят изобщо не трябваше да отплава — прекъсна ни той. — По-добре да се беше вслушал в знаменията. Християнски или не, всички сочат провал. — Капитанът, като много моряци, вярваше в поличби и мълчанието ми само го окуражи да продължи: — Самият Харалд имал сън. Явил му се Олаф, посъветвал го да не заминава и му казал, че така ще привлече смъртта. А и това не е всичко. — Погледна ме, още носех расото. — Нали не си свещеник на Белия Христос?
— Не. Вярвам в Один.
— Тогава ще ти кажа какво видял военачалникът Гирдир в самия ден, в който отплава флота ни. Гирдир стоял на носа на кралския кораб. Погледнал назад и му се сторило, че на носа на всеки кораб е кацнала птица, или орел или черен гарван. А когато погледнал напред към Солундските острови, над тях се извисявала огромна великанка. Държала в една ръка нож и ведро, в което да събира кръвта в другата, и пеела:
Стомахът ми се преобърна. Сетих се за посланието, което изпратих на Харалд, там го нарекох „мъжа, който храни орела над морето от лешояди“. Имах предвид, че Харалд е морски орел, на какъвто ми заприлича в деня, в който го видях в Константинопол. Сега разбрах, че писмото ми може да се тълкува и в смисъл, че той ще нахрани гарваните и орлите с труповете на собствените си мъже. В такъв случай аз бях този, който с писмото си от Нормандия го подмами към сигурна смърт.