— Нямах избор, господарю. Има някои неща, които трябва да научиш незабавно. Не можах да се доверя на друг да ти донесе новината.
— Каква новина? — Харалд гледаше намръщено.
Реших да говоря направо. Трябваше да стресна Харалд дотам, че да промени плановете си, дори и това да значеше да си навлека гнева му.
— Херцог Уилям те предаде, господарю — казах и бързо добавих: — Грешката е моя. Използва ме, за да те измами. Накара ме да повярвам, че приема предложението ти и че ще нагласи нападението си така, че да съвпадне с твоето. Само дето изобщо не е възнамерявал да го прави. Флотът му още не е отплавал. Нарочно се бави, давайки време на английския крал да те нападне.
Изражението на Харалд дълго не се промени. Продължи да се мръщи, после — за моя изненада — отметна глава и се разсмя.
— Значи Уилям Копелето ме измами, така ли? Ами, добре. Сега знам какво представлява и това ще ми е от полза, когато се срещнем лице в лице. Ще го накарам да съжали за двуличието си. Само че си е правил криво сметките. Този, който победи Хародд Годуинсън, ще се ползва с преимущество. Нищо не окуражава войската като скорошна победа, а англичаните ще последват първия победител. Веднага щом се отърва от Хародд Годуинсън, ще изтикам Уилям Нормандски обратно в морето. Ако изобщо дръзне да слезе на сушата. Когато чуе за победата ми, може направо да се откаже.
За пореден път усетих, че плавам срещу развоя на събитията, но и не ми оставаше друго.
— Херцог Уилям няма да отмени нападението, господарю. Планирал го е до последната подробност и войските му са добре обучени. Няма да се учудя, ако е събрал осем хиляди мъже. За него няма връщане назад.
— За мен също — тросна се Харалд. — Дойдох да завладея Англия и това и смятам да направя.
Замълчах, защото не знаех какво да отговоря.
Намеси се Тостиг:
— Харолд е далеч. Ако иска да се срещнем в битка, ще трябва да прекоси цяла Англия. Междувременно нашата армия ще расте. Когато чуят за нас, хората ще се присъединят към каузата ни. Тук много са с нордическа кръв, родовете водят началото си от времето на великия Кнут. Ще предпочетат да заложат на нас, не на шайка норманди.
Някъде зад нас изцвили кон, един от малкото, които Харалд бе довел от Норвегия. Бяха набити животни, идеални за дълги преходи през голи мочурища, но далеч не толкова силни, колкото бойните машини, които видях в Нормандия. Чудех се как ще посрещнат атаката на нормандските рицари, когато някой каза:
— Най-после! Добрите жители на Йорк решиха да се появят.
Всички погледнахме на запад, по хълма към невидимия за нас град. Зад далечното било се бе надигнал едва забележим облак прах. Конят пак изцвили.
Първите фигури по хълма бяха неясни, тъмни силуети. Изтрих потта, която се стичаше в очите ми. Трябваше да си намеря лека памучна риза и широки панталони, и да се отърва от расото.
— Това не са крави — коментира Стиркар, новият маршал на Харалд. — Прилича повече на войска.
— Подкрепления, изпратени от принц Олаф, за да не изтърве подялбата на плячката — каза жлъчно друг.
— Чудно откъде са взели всички тези коне? — намеси се озадачен един ветеран. — Това е кавалерия, и то солидна.
— Стиркар — попита тихо Харалд. — Поставихме ли часови по хълма?
— Не, господарю, не сметнах за необходимо. Съгледвачите ни докладваха, че в района има само няколко селяни.
— Това там не са селяни.
Тостиг също наблюдаваше новодошлите. Билото прехвърляха нови и нови мъже, пеша и на коне. Първите редици започваха да слизат, разгръщайки се така, че да направят място на тези зад тях.
— Ако не беше невъзможно, щях да кажа, че това са кралски хускарли — каза Тостиг. — Но Харолд Годуинсън винаги държи хускарлите при себе си. Полагали са клетва да служат на краля и да го пазят. — Обърна се към мен: — Кога каза е разбрал Харолд, че нормандската флота ще се забави във Франкия?
— Не съм казвал — отговорих, — но предполагам, че Уилям нарочно е подал тази информация на Харолд малко след като замина от Див. Или преди дванайсет дни.
Стиркар правеше свои си изчисления.
— Да кажем преди десет дни, което дава на Годуинсън два дни да се допита до съветниците си и малко повече от седмица да стигне дотук. Трудно, но не и невъзможно. Може дори лично да предвожда войската.
— Ако е Харолд — каза Тостиг, — ще е най-разумно да се изтеглим към корабите.
Харалд не се трогна.
— Да, ако наистина излезе Харолд, значи е стигнал дотук с бърз ход и мъжете му ще са изтощени и с разранени крака. Ще ги смажем като нищо.