Гуда изгледа опърпаната фигура на бившия си приятел и каза:
— Могъл си да се позволиш услугите на някой шивач.
— Много зает бях. — Погледна към тюркоазеното небе, прошарено с розови и сиви облаци, и каза: — Похарчих всичките си пари, а в Звезден пристан ми омръзна. Реших да ида в Крондор.
Зарязал всякаква сдържаност, Гуда каза:
— Последния път, когато гледах карта, видях, че пътят от Звезден пристан до Крондор през Елариал е доста дълъг.
Накор сви рамене.
— Трябваше да те намеря. Затова се върнах в Кеш. Ти нали каза, че може да идеш в Яндовай, затова отидох там. После ми казаха, че си отишъл във Фарафра, затова отидох там. После ходих да те търся в Дракони, в Каралян и накрая — тук.
— Изглежда, си бил решил на всяка цена да ме намериш.
Накор се наведе към него и гласът му се промени; Гуда го беше чувал преди да заговаря с този тон и знаеше, че това, което се кани да каже, ще е важно.
— Големи неща, Гуда. Не ме питай защо; и аз не знам. Да речем само, че понякога виждам някои неща. Трябва да дойдеш с мен. Ще отидем в места, където малко хора от Кеш са ходили. Хайде, взимай си меча и вързопа и тръгвай с мен. Утре тръгва един керван за Дърбин. Намерил съм ти работа като пазач; хората още помнят Гуда Буле. От Дърбин може да намерим кораб за Крондор. Трябва бързо да стигнем там.
— И защо ли изобщо те слушам? — каза Гуда.
Накор се ухили и гласът му отново стана подигравателен.
— Щото ти е омръзнало, нали?
Гуда се заслуша в рева на най-дребното си доведено отроче, причинен от издевателствата на шестте му братчета и сестрички, и рече:
— А бе, не че нещата тук са чак толкова забавни… — Чу се още един писък и той добави: — … или чак толкова мирни.
— Хайде. Кажи довиждане на жената и да тръгваме.
Гуда стана със смесено чувство на примиреност и нетърпение, обърна се към дребосъка и каза:
— Ти по-добре иди в кервансарая и ме изчакай. Ще трябва да пообясня някои неща на жена си.
— Женени ли сте? — попита Накор.
— Така и не ни остана време от толкова работа.
Накор се ухили.
— Тогава й остави малко пари — ако ти е останало нещо, — кажи й, че ще се върнеш и се махай. Тя само след месец ще си намери друг мъж, който да седи в твоя стол и да спи в нейното легло.
Гуда се задържа за миг пред прага, загледан в светлината на потъващото зад хоризонта слънце и въздъхна:
— Ще ми липсват залезите, Накор.
Исаланецът, все така ухилен, скочи от перилото, взе си торбата и я преметна през рамо.
— Има залези и над океаните, Гуда. Велики гледки и още по-велики чудеса за очите.
И без повече приказки се обърна и тръгна по пътя към Елариал.
А Гуда Буле влезе в хана, който беше наричал свой дом близо седем години, и се зачуди дали изобщо някога ще се върне тук.
Глава 1
Решение
Наблюдателят посочи.
— Лодка право напред!
Амос Траск, адмирал на флотата на принца, изрева:
— Какво?
Стоящият до адмирала лоцман, който водеше флагманския кораб на принца на Крондор „Кралски дракон“ към кея, извика на помощника си при носа:
— Разкарайте ги!
Помощник-лоцманът, младеж с мрачно лице, викна в отговор:
— Но те веят кралския герб!
Амос Траск избута безцеремонно лоцмана настрани. Все още як и с бичи врат, макар и над шестдесетгодишен, той се забърза към носа с уверената крачка на човек, прекарал повечето си живот в морето. Беше командвал флагманския кораб на принц Арута близо двадесет години и можеше да го докара до кея и със затворени очи, но обичаят изискваше присъствието на пристанищния лоцман. Амос не обичаше да предава командването на кораба си в ръцете на никого, най-малкото пък на някой чиновник, още повече че второто изискване за тази служба бе човекът непременно да има опърничав характер. Първото, изглежда, беше да е женен за една от многобройните сестри и дъщери на началника на пристанището.
Стигна при носа и се загледа напред. Тъмните му очи се присвиха и огледаха разиграващата се сцена. Докато корабът се плъзгаше към кея, една мъничка платноходка с дължина не повече от петнадесет стъпки се опитваше да се промуши в отвора пред него. Отгоре на мачтата лениво се поклащаше малък флаг, подобен на този на принца на Крондор. Двама младежи отчаяно се бореха с платното и кормилото, като единият се мъчеше да задържи посоката колкото може по към кея, а другият се оправяше с платното. И двамата се смееха на импровизираната надпревара с „Кралски дракон“.