Минаха през слугинския вход към личните покои на кралската фамилия, с надеждата, че няма да се натъкнат на някого от персонала на принц Арута и още по-малко — на самия принц.
Когато отвориха вратата за слугинския персонал, почти се сблъскаха с две слугинчета, понесли вързопи с ленени чаршафи към пералнята зад двореца. Николас отстъпи настрани, въпреки че рангът му даваше предимство, от уважение към тежкия им товар. Хари хвърли към девойчетата, само с две-три години по-големи от самия него, неговата си версия на „развратна“ усмивка и едното се изкиска, а другото го изгледа все едно че е видяло плъх.
Щом момичетата се отдалечиха, поклащайки ханшове с пълното съзнание, че са събудили интереса на знатните юноши, Хари каза ухилен:
— Тя ме хареса.
Николас го блъсна напред толкова силно, че приятелят му залитна, и каза:
— Харесала те била! Празни мечти.
— Да бе, хареса ме. Прикри го, обаче аз го разбрах.
— Хари, нашият женкар — изсмя се Николас. — Пази си дъщеричките, Крондор.
След ярката следобедна светлина навън в коридора беше определено сумрачно. В края му двамата се изкачиха по витото стълбище, което ги изведе извън слугинската зона в покоите на семейството на принца. На горната площадка спряха, открехнаха вратата, надникнаха предпазливо и след като не видяха никой с висок ранг, забързаха да се приберат.
Николас влезе в покоите си — две големи стаи с огромни килери и гардероб, — смъкна набързо мокрите си дрехи и се подсуши. Обърна се и се огледа в голямото стенно огледало — скъпо изделие от посребрено стъкло, внесено от Кеш. Тялото му — тяло на момче, вече започнало да възмъжава — наливаше на гръд и рамене; беше започнал вече да се окосмява като мъж и се налагаше да се бръсне ежедневно. Но лицето му все още си беше момчешко, липсваше му резкостта на чертите, която придава възрастта.
Заоглежда замислено лявото си стъпало, както правеше всеки ден. Топка плът с малки издатъци на мястото на пръстите се издаваше от основата на иначе добре оформения му ляв крак. Това негово нещастно стъпало се беше превърнало в непрестанен обект на лекарски грижи, знахарски усилия и чародейски магии още от раждането му, но беше устояло на всякакви опити да бъде изцерено. Бе не по-малко чувствително от дясното, но на Николас все пак му беше трудно да го командва. Мускулите бяха свързани неправилно с несъразмерните кости и не можеха да изпълняват определените им от природата задачи. Като повечето хора с вроден недъг, Николас беше успял да компенсира това до степен почти да не се забелязва. Вървеше със съвсем леко накуцване. Беше същински майстор във фехтовката и може би не отстъпваше в умението си да върти сабята дори на баща си, признат за най-добрият фехтовач в Западните владения. Дворцовият мечемайстор го бе оценил като доста по-умел във фехтовката от двамата му братя на негова възраст. Можеше да танцува добре — както се изискваше от ранга му, — но единственото, което не беше успял да компенсира, беше ужасното чувство, че някак си стои по-долу от това, което трябва да е.
Николас беше израснал като мълчаливо, вглъбено в себе си момче, предпочитащо тихото усамотение в библиотеката на баща си пред шумната палавост, присъща за повечето момчета на неговата възраст. Беше и чудесен плувец, великолепен ездач и много добър в стрелбата с лък, но въпреки това през целия си живот се беше чувствал ощетен. Някакво смътно усещане за провал, за някаква необяснима вина често го обземаше внезапно и умът му се унасяше в мрачни мисли. В компания той в повечето случаи се държеше весело и понасяше шеги не по-зле от всяко друго момче, но останеше ли сам, ставаше унил и мрачен. Това беше една от причините Хари да бъде поканен да дойде в Крондор.
Николас поклати весело глава и почна да се облича. Неизменният му спътник през последната година скуайър Хари беше внесъл рязка промяна в самотното съществуване на младия принц, като непрекъснато и с неуморно постоянство го въвличаше от едно глупаво начинание в друго. Животът на Николас беше станал далеч по-възбуждащ след пристигането на средния син на графа на Лъдланд. Поради ранга си, както и поради навиците, които беше придобил от живота си с другите си двама опърничави братя, Хари беше доста борбен, очакваше да му се подчиняват и рядко се сещаше за разликата в сановете между него и Николас. Само по-натъртено изречена заповед беше в състояние да му напомни, че Николас не е по-малкият му брат, когото може да командва. Предвид властния нрав на Хари, дворът на принца се беше оказал най-подходящото място, където да го изпрати баща му, за да смекчи малко характера си, преди да се е превърнал в истински тиран.