До него седеше прелат Греъм, един от личните съветници на Арута, епископ на Ордена на Дала, Закрилника на слабите. Кротък, но суров учител, прелатът се грижеше Николас, като и братята му преди него, да получи широко образование, да разбира от живопис и литература, от музика и драма не по-малко, отколкото от икономика, история и военно дело. Той седеше до Николас и Хари, и физиономията му недвусмислено подсказваше, че не намира в обясненията им нищо смешно. Въпреки че момчетата бяха освободени от уроци, докато той присъстваше на съвета, прелатът беше очаквал от тях да седнат да учат, а не да трошат лодката си в бойните кораби из залива.
Срещу момчетата седяха майката на Анита и Амос Траск. Между адмирала и принцеса Алисия през годините се беше създала някаква палава връзка, която според дворцовите клюки далеч прекрачваше границите на обикновения флирт. Все още чаровна жена на възрастта на Амос, Алисия очевидно сияеше от вниманието на адмирала. Не беше трудно човек да забележи приликата между Анита и майка й, въпреки че някогашната рижа коса на Алисия вече бе побеляла и житейските изпитания бяха изписали по лицето й безброй бръчици. Но щом Амос изтърсеше някоя шега, която да я накара да се изчерви, искрящите й очи и смутеният й смях й придаваха момичешки облик.
Амос стисна ръката на Алисия, зашепна й нещо, което сигурно беше доста пиперливо, и овдовялата принцеса прикри смеха си със салфетката. При тази гледка Анита се усмихна, спомнила си колко дълго беше скърбяла майка й след кончината на баща й и колко добре дошла се беше оказала появата на Амос в двора на Арута след Войната на разлома. Анита винаги се радваше, когато видеше майка си да се усмихва, а никой не можеше да предизвика искрения й смях така добре като Амос.
Вляво от адмирала седеше първият военен заместник на Арута Уилям — рицар-маршал на Крондор и братовчед на кралската фамилия. Братовчедът Уили, както го наричаха всички в семейството, намигна на двете момчета. Той служеше в двореца от двадесет години и през цялото това време беше чест свидетел как по-големите братя на Николас, Боррик и Ерланд, откриват най-невероятни начини да предизвикат гнева на баща си. В тази област Николас все още беше новак. Уилям се престегна за резен хляб и подхвърли:
— Брилянтна стратегия, скуайър. Без никакви досадни подробности.
Николас се постара да си придаде гузна физиономия, но не успя. Отряза си бързо късче от агнешката плешка и го лапна, за да не се разсмее, после погледна Хари — той пък се опитваше да прикрие смеха си зад чашата си вино.
— Ще трябва да измислим някакво подходящо наказание за вас двамата — каза Арута. — Нещо, което да компенсира цената на лодката, както и на вратовете ви.
Хари се ухили бързо на Николас иззад чашата си — и двете момчета знаеха, че имат шанс Арута да забрави за суровото наказание, ако дворцовите дела го притиснат, както ставаше често.
Грижите на двора на принца почти не отстъпваха на тези на кралския съвет в Риланон. По същество отделно владение. Западът се управляваше пряко от Крондор и само най-важните политически решения от общодържавен характер се взимаха от дворцовия съвет на крал Луам. За един работен ден на Арута му се налагаше да приема двайсетина важни благородници, търговци и пратеници, да изчита десетина важни документа и да одобрява всяко решение, свързано с живота на територията на Западните владения.
В стаята влезе момче, облечено в пурпурно-жълта ливрея на дворцов паж и се спря до лакътя на кралския церемониалмайстор барон Джером. Прошепна му нещо и баронът се приближи до Арута и каза:
— Ваше височество, при главния вход на двореца има двама мъже. Молят за разрешение да влязат.
— Кои са? — попита Арута.
— Твърдят, че били приятели на принц Боррик.
Веждите на Арута леко се повдигнаха.
— Приятели на Боррик? Нямат ли си имена?
— Имат — отвърна церемониалмайсторът. — Представили са се като Гуда Буле и Накор от Исалан. — Джером, човек предано отдаден на службата си, за когото достойнството и етикетът бяха по-важни от въздуха и водата, се постара да придаде леко неодобрение на гласа си: — Кешийци са, ваше височество.
Арута все още се мъчеше да си придаде вид, че разбира за какво става дума, докато Николас възкликна:
— Татко! Това са двамата, които са помогнали на Боррик, когато е бил пленен в Кеш! Той ти разказа за тях, не помниш ли.