Превод от английски език
Цветелина Тенекеджиева
ЕГМОНТ
На родителите ми, които ме
научиха да вярвам, че едно момиче
може да спаси света
Принцът
Издирваше я от мига, в който му я бяха отнели.
Вречената му.
Едва си спомняше собственото си име. И то само защото тримата му спътници го наричаха с него, докато я търсеха сред бурни тъмни морета, из древни спящи гори, през брулени от вихри планини, потънали в сняг.
Спираше само колкото да подкрепи тялото си с храна и да даде на приятелите си няколко часа сън. Ако не бяха те, щеше да лети, да разпери криле и да се понесе надалеч.
Но щяха да са му нужни мечовете и магията им, уменията и мъдростта им, за да завърши започнатото.
За да се възправи срещу злата кралица, изтръгнала най-съкровената част от него, отвлякла вречената му дълго преди да я заключат в железен ковчег. А след като приключеше с нея... след това щеше да се опълчи дори на хладнокръвните богове, решени да унищожат вречената му.
Затова остана с приятелите си, въпреки че дните се превръщаха в седмици.
Седмиците - в месеци.
Не спираше да я търси. Издирваше я по всеки прашен и непристъпен път.
И понякога ѝ говореше по връзката им, изпращайки душата си по вятъра до мястото, където я държаха в плен - в железния ѝ ковчег.
Ще те намеря.
Принцесата
Желязото я задушаваше. Угасило бе огъня във вените ѝ като мощна струя.
Чуваше водата около себе си - дори в желязната кутия, дори с желязната маска и веригите, обгърнали тялото ѝ като ивици коприна. Несекващият грохот на препускаща по скали вода изпълваше паузите между писъците ѝ.
Мъничко островче насред обвита в мъгли река, просто гладко парче камък между бързеи и водопади. На такова място я държаха. В каменен храм, съграден за някой осъден на забрава бог.
Както вероятно щяха да забравят и нея. Ала и това бе по-добре от другия вариант: да я запомнят с пълния ѝ провал. Ако изобщо останеше някой, който да я помни. Ако някой оцелееше.
Тя обаче нямаше да допусне подобен провал.
Нямаше да им каже онова, което искаха да научат.
Нищо че писъците ѝ често заглушаваха бушуващата река. Нищо че костите ѝ понякога изпращяваха по-гръмко дори от тътнещите бързеи.
В началото опитваше да следи дните.
Ала вече не знаеше откога я държат в желязната кутия. Откога я принуждават да спи, потънала в забвение от сладникавия дим, който ѝ пуснаха още по пътя насам. Към този остров-храм на болката.
Нямаше представа колко време минаваше между пристъпите на пищене и разбуждането ѝ. Между края на едната болка и началото на новата.
Дни, месеци, години - всички се сливаха, а кръвта ѝ често потичаше по каменния под и се вливаше в реката.
Принцеса, която щеше да живее хиляда години. Повече.
Преди го възприемаше като дарба. Сега се бе изменило в проклятие.
Още едно проклятие, също толкова тежко, колкото онова, което я беше застигнало, преди да се роди. Да се жертва, за да поправи древна грешка. Да изплати чужд дълг към боговете, намерили света им и останали в капан тук. Преди да го превърнат в свое владение.
Не чувстваше топлата ръка на богинята, благословила и проклела я с толкова могъща сила. Понякога се питаше дали господарката на светлината и огъня изобщо я беше грижа, че вярната ѝ поклонница сега лежи в железен ковчег - или бе прехвърлила вниманието си към друг. Към краля, който можеше да ѝ предложи собствения си живот вместо нейния, спасявайки света им.
Боговете не се интересуваха кой ще изплати дълга. Ето защо нямаше да ѝ се притекат на помощ. Ето защо и не им се молеше.
Ала още си разказваше онази история, още си представяше, че реката ѝ я напява. В един глас с мрака в запечатания ковчег.
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Слушайки песента им, тя потъваше надълбоко и все по-надълбоко в тъмата, в морето от пламъци. Толкова надълбоко, че понякога, когато камшикът изплющеше, когато костите ѝ се трошаха, не усещаше нищо.
Но в повечето случаи усещаше.
През тези безкрайни часове вперваше поглед в единствения си събрат в мъките.
Не в ловеца на кралицата, който умееше да извлича болката от тялото ѝ, както музикант извличаше мелодия от инструмента си. А в огромния бял вълк, прикован с невидими окови. Принуден да гледа.