- Къде е? - пророни Дориан. Имаше броени минути, преди Веста да се престраши да го потърси. - Кажи ми къде е третият Ключ?
- И ти ще платиш с живота си. Ако намериш Ключовете и изковеш Ключалката. И твоята душа ще вземат. Нито зрънце от теб няма да продължи в Отвъдното.
- И бездруго никого не го е грижа.
Него, самия, със сигурност... Пък и заслужаваше такъв край заради всичките си провали. Всичките си злодеяния.
Гавин впи изпитателен поглед в него. Дориан не трепна под тежестта му. Воин, оцелял във втората война на Ераван.
- Елена помогна на Елин - продължи Дориан. Дъхът му излизаше на бели облачета в пространството помежду им. - Не се страхуваше, независимо че знаеше каква съдба я очаква. Нито пък Елин, която няма да има нито дълъг живот със своя вречен, нито вечност с него в Отвъдното. - Също като мен. - Сърцето му заблъска в гърдите, разбуждайки отново магията му. - А ти се боиш. Искаш да избягаш.
Зъбите на Гавин просветнаха в мрака.
- Можете да надвиете Ераван и без да затваряте портата.
- Кажи ми как и ще намеря начин да го сторя.
Но Гавин отново се умълча, стиснал ръце в юмруци до тялото си.
Дориан изсумтя:
- Ако знаеше, отдавна щеше да е направено. - Гавин поклати глава, но Дориан не се отказа: - Приятелите ти загинаха в бой с ордите на Ераван. Помогни ми да спася моите от същата съдба. За някои от тях дори може да е късно.
Стомахът му се преобърна при мисълта.
Дали Каол беше стигнал невредим до Южния континент? Може би беше по-добре, ако приятелят му не се върнеше изобщо, ако останеше на безопасно място в Антика. Макар че Каол никога не би постъпил така.
Дориан надникна към скалата, зад която беше свърнал. Не разполагаше с още много време.
- Ами Адарлан? - попита Гавин. - Готов си да го оставиш без крал? - Въпросът говореше достатъчно за мнението му относно Холин. - Така ли ще изкупиш вината си за годините на бездействие като адарлански принц?
Дориан пое с достойнство словесния удар - беше абсолютната истина, нанесен от мъжа, служил на безименния ѝ бог.
- Има ли значение?
- Адарлан беше моята гордост.
- Вече не я заслужава - озъби му се Дориан. - От много, много време насам. Може би дори заслужава да рухне.
Гавин килна глава.
- Думи на безразсъдно, самонадеяно момче. Да не смяташ, че само ти си преживял загуба?
- Но твоят страх от загуба те кара да избереш една жена пред съдбата на целия свят.
- Ако ти имаше този избор - любимата ти или Ерилея, - различно ли щеше да постъпиш?
Сорша или светът. Толкова празен въпрос. Макар че огънят в него поутихна, Дориан се осмели да каже:
- Самозалъгваш се за пътя пред себе си, а уж си служил на бога на истината. - Каол му беше казал какво са открили в катакомбите под каналите на Рифтхолд тази пролет. Забравеният костен храм, където Гавин бе написал изповедта си, преди да умре. - Той как би определил ролята на Елена във всичко това?
- Всевиждащия няма нищо общо с онези безгръбначни твари - изръмжа Гавин.
Дориан можеше да се закълне, че през прохода изсвистя прашен, сух като кост вятър.
- Какво е тогава?
- Изключено ли е да съществуват много богове от много различни места? Едни от този свят, други - от чужд?
- Това е дискусия за друг път - процеди Дориан. - Когато не сме във война. - Той си пое дълбока глътка въздух. И още една. - Моля те! - Пророни после. - Моля те, помогни ми да спася приятелите си. Да надвия злото.
Само това му беше останало - тази мисия.
Гавин отново впери проницателен поглед в него. Дориан устоя на напора му. Остави го да прочете истината, изписана върху душата му.
Болка забули лицето на краля. Болка и разкаяние.
- Ключът е в Морат - каза накрая Гавин.
Устата на Дориан пресъхна.
- Къде в Морат?
- Не знам. - Дориан му повярва. Суровият ужас в очите на краля потвърждаваше отговора му. Той кимна към Дамарис. - Онзи меч не е просто украса. Позволи му да те води, ако не вярваш на собствените си инстинкти.
- Вярно ли е, че казва истината?
- Благословен е от Всевиждащия, след като положих клетва пред него. - Гавин сви рамене. Почти първичен жест, сякаш не беше напускал пустошта на Адарлан, където се бе издигнал от военачалник до крал. - Въпреки това ще трябва да се научиш сам да различаваш истината от лъжата.
- Но Дамарис ще ми помогне да намеря Ключа в Морат?
Да проникне в крепостта на Ераван, където създаваха онези проклети нашийници...
Гавин стисна устни.
- Не мога да ти кажа. Но пък ще ти заявя едно: не тръгвай още към Морат. Не и докато не си готов.
- Готов съм.
Глупава лъжа. Гавин светкавично я разпозна. Дориан едва се сдържа да не докосне шията си, неизличимата светла ивица върху кожата си.