- Сигурен съм, че предците ти са взели под внимание биологичните нужди на домашните любимци, когато са я правили.
- Аз бих - измърмори Елин.
- О, не се и съмнявам - подсмихна се Роуан. - Но ще ми обясниш ли защо в момента не спим там?
- В градината?
Той я перна по носа.
- В покоите до градината. В нашата спалня.
Беше го развела набързо из новото им жилище. Кралските покои бяха запазени въпреки окаяното състояние на другата част от двореца. Очевидно някой от адарланските управници ги беше използвал.
- Искам да премахнат всяка следа от Адарлан, преди да се настаня там - призна си тя.
- Ясно.
Елин вдиша дълбока глътка от утринния въздух.
Чу ги, преди да ги види, да ги надуши. Като се обърнаха, Лоркан и Елида излизаха на балкона, следвани от Едион, Лизандра и Фенрис. Рен Алсбрук се появи зад тях с плахо, колебливо изражение на лице.
Елин нямаше представа как са се досетили къде да ги открият, нито защо идваха. Поне раните на Фенрис бяха зараснали, макар че сега два червени белега прорязваха плътта му от челото до челюстта. Но това като че ли не го притесняваше.
Освен това Елин веднага забеляза ръката на Лоркан върху кръста на Елида. Озареното ѝ лице.
Можеше да се досети защо сияе така. Дори тъмните очи на Лоркан искряха.
Въпреки това Елин му изпрати поглед, изразяващ всичко, което нямаше сили да изрече сега: ако разбиеше сърцето на господарката на Перант, просто щеше да го фламбира. И да покани Манон Черноклюна да си опече вечеря над горящия му труп.
Лоркан врътна очи и Елин го прие за достатъчен знак, че я е разбрал.
- Някой от вас изобщо спа ли?
Само Фенрис вдигна ръка.
Едион гледаше смръщено тъмното петно върху камъните.
- Ще го покрием с килимче - увери го Елин.
Лизандра се засмя.
- Нещо кичозно, надявам се.
- Обмислям да е в розово и лилаво. С бродерии на цветя. Точно каквото би се харесало на Ераван.
Елфите впериха недоумяващи погледи в тях. Рен дори примигна. Елида сведе глава и се закиска.
Роуан пак изсумтя:
- Поне в този двор няма да ни е скучно.
Елин сложи възмутено ръка на гърдите си.
- Да не би дори за секунда да ти е хрумнало, че ще бъде скучно?
- Боговете да са ни на помощ! - промърмори Лоркан.
Елида го сръчка с лакът.
Едион се обърна към Рен, който още стоеше на входа, сякаш се чудеше дали да не се измъкне незабелязано.
- Сега е моментът да избягаш. Преди да се оплетеш в тази безкрайна лудост тук.
Ала тъмните очи на Рен срещнаха тези на Елин. Проучиха ги.
Чула беше за Муртауг. И знаеше, че не е подходящо сега да го споменава, защото тъгата още замъгляваше погледа му. Затова просто надзърна към него с открито лице. Откровено. Топло.
- Винаги можем да се възползваме от още един участник в лудницата тук - отбеляза тя, сякаш протягайки невидима ръка към младия лорд.
Рен отново я проучи с очи.
- Ти даде всичко от себе си, но пак се върна тук. Продължи да се бориш.
- Заради Терасен - каза тихо Елин.
- Да, знам. - Белегът върху лицето на Рен се открояваше още по-ярко под светлината на изгряващото слънце. - Вече го разбирам. - Той ѝ се усмихна едва доловимо. - Май и на мен ще ми е потребна мъничко лудост след тази война.
- Ще съжаляваш - процеди Едион.
Елин изпълни театрален поклон.
- О, несъмнено! - После се подсмихна на елфите, скупчени пред нея. - Тържествено обещавам да не ви отегчавам до сълзи.
Клетва на кралица.
- А какво означава това? - поинтересува се Едион.
- Градене на разрушеното - отвърна Елида. - Много градене.
- Търговски преговори - добави Лизандра.
- Обучаване на новото поколение магьосници - обади се Елин.
Елфите пак примигнаха объркано.
Елин килна глава и им отвърна със същото.
- Вие, приятелчета, нямате ли с какво да допринесете? - Изцъка с език. - Вие тримата сте по-древни от света. Очаквах повече от свадливи старчоци като вас.
Ноздрите им се разшириха. Едион се ухили, а Рен мъдро стисна устни, за да се възпре.
Фенрис я поправи:
- Четирима сме. Четирима свадливи старчоци.
Елин вирна въпросително вежда.
Фенрис се подсмихна и мимиката опъна белезите му.
- Вон още скита някъде по света. И вече е свободен.
Роуан скръсти ръце.
- Едва ли ще успеем пак да го заловим.
Фенрис се засмя многозначително и посочи военния лагер на полето, където елфи, вълци и човеци още спяха.
- Имам чувството, че все някой от тях ще знае откъде да започнем. - Той надникна към Елин. - Стига да си склонна да допуснеш още един старчок в двора си.