Тя сви рамене.
- Ако смогнете да го убедите, не виждам защо не.
Роуан ѝ се усмихна, а сетне вдигна поглед към небето, сякаш очакваше да види изгубения си приятел там.
Фенрис намигна.
- Уверявам те, че не е толкова кисел, колкото Лоркан. - Елида го плесна по рамото и той отскочи встрани, разперил ухилено ръце. - Ще ти хареса. - Обеща на Елин. - Всички дами го харесват. - Добави и пак намигна на трите им с Лизандра и Елида.
Смехът на Елин беше по-лек, по-свободен от всеки друг звук, който някога бе напускал гърлото ѝ. Тя се обърна към разбуждащото се кралство.
- Обещахме на всички по-добър свят - каза след миг, но вече със сериозен глас. - Така че ще започнем с това.
- Започваме от малките неща - рече Фенрис. - Допада ми.
Елин му се усмихна.
- Доста ми се понрави гласуването за Ключовете на Уирда. Предлагам да продължим в този дух.
Мълчание. След малко Лизандра попита:
- За какво да гласуваме?
Елин сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.
- За всякакви неща.
Едион вирна вежда.
- Каква да е вечерята например?
Елин врътна очи.
- Да, каква да е вечерята. Ще заседаваме по този въпрос.
Елида се покашля.
- Май Елин говореше за по-важни неща. Свързани с управлението на кралството.
- Ти си кралица - изтъкна Лоркан. - Защо да гласуваме?
- Народът трябва да има думата относно управлението. Относно решенията, които повлияват върху живота му. Относно възраждането на кралството. - Елин вдигна брадичка. - Аз ще бъда кралица и децата ми... - Бузите ѝ пламнаха и тя се обърна към Роуан. - Нашите деца - поправи се тихо - ще наследят трона. Някой ден. Но Терасен трябва да има думата. Всяка територия, независимо от управниците ѝ, трябва да има думата. Гласът на народа ще се слуша.
Елфите се спогледаха. Роуан каза:
- Преди много време на изток съществуваше кралство, което вярваше в подобен начин на управление. - В очите му грееше гордост, по-ярка от зората. - Земя на мир и учение. Светъл лъч в онази далечна, раздирана от конфликти част на света. След като изградим наново Библиотеката на Оринт, ще помолим учените да потърсят нещо за нейната история.
- Може да се свържем със самото кралство - предложи Фенрис. - Да поканим от техните учени и управници тук. За да ни помагат. - Той сви рамене. - Може да изпратите мен.
Елин знаеше, че предложението му е сериозно - да пътува като техен пратеник. Навярно за да преодолее видяното и преживяното тук. Да се примири със загубата на брат си. Да си прости. Струваше ѝ се, че белезите по лицето му ще избледнеят чак след това.
Тя кимна. И макар че с радост щеше да изпрати Фенрис, където той пожелаеше...
- Библиотеката? - попита ненадейно.
Роуан се усмихна.
- И Кралският театър.
- Тук нямаше театър. Не и като този в Рифтхолд.
Усмивката на Роуан се разшири.
- Ще има.
Елин махна с ръка.
- Нужно ли е да ти напомням, . че въпреки победата ни във войната хазната ни не прелива от злато?
Той преметна ръка през раменете ѝ.
- А нужно ли е аз да ти напомням, че след като обезглави Майев, аз отново съм принц на Доранел и имам пълен достъп до богатствата и имотите му? И че тъй като обявиха Майев за натрапница, половината от нейното състояние вече е твоя собственост, а другата половина... на рода на Белия трън?
Елин примигна бавно. Останалите се ухилиха. Дори Лоркан. Роуан я целуна.
- Нова библиотека и Кралски театър - промълви до устните ѝ. - Приеми ги за подаръка ми към теб, Огнено сърце.
Елин се отдръпна от него и огледа лицето му. Прочете искреността и решимостта по него.
После го прегърна и се разсмя през сълзи към проясняващото се небе.
***
През днешния ден щяха да се проведат много срещи, реши Елин, застанала с усмивка в полупразната, прашна стая пред съюзниците си. Приятелите си.
Ансел от Брайърклиф, покрита от синини и драскотини, също се усмихваше.
- Хамелеонката добре се преструваше на теб - отбеляза тя. - За мой срам не усетих разликата.
Принц Галан, също толкова изхабен и белязан от битките, се засмя.
- В своя защита ще изтъкна, че не те бях срещал лично. - Той кимна на Елин. - Е, здравей, братовчедке.
Елин, облегната на полуизгнилото писалище - единствената мебел в стаята - му се подсмихна.
- Аз пък веднъж те видях отдалеч.
Ашриверските очи на Галан просветнаха.
- Предполагам е било, докато си практикувала предишната си професия, затова ти благодаря, че не си ме убила.
Тя се изкиска, а Ролф подбели очи.
- Да, капер?
Ролф махна с татуирана ръка. Под ноктите му още имаше засъхнала кръв.
- Ще се въздържа от коментар.