За коронацията на Елин.
Елида вече преполовяваше пътеката, когато се появи и Лизандра, облечена в зелено кадифе. Из залата се разнесе шушукане. Не само заради удивителната ѝ красота, но и заради подвизите ѝ.
Хамелеонката, отбранявала кралството им, помогнала в унищожението на Ераван.
Лизандра се понесе елегантно по пътеката с вирната брадичка, а Едион вдигна глава, като я видя. Господарката на Каравер.
След нея към подиума тръгна Еванджелин със зелени панделки в червеникавозлатистата си коса. Момиченцето сияеше и радостна усмивка опъваше белезите по лицето му. Младата господарка на Аран. Повереница на Дароу, която някак бе съумяла дотолкова да стопли сърцето му, че старецът да убеди другите лордове да приемат Елин за законна кралица.
Преди два дни бяха донесли документите. Подписани от всички.
Елида застана от дясната страна на трона. Лизандра се нареди до нея. После и Еванджелин.
Сърцето на Роуан заблъска в гърдите му, когато всички отправиха очи към началото на опразнената пътека. Музиката се лееше наоколо. Песента на Терасен.
И когато достигна кулминацията си, когато светът избухна във величествени, могъщи звуци, Елин изникна на входа.
Всички станаха на крака, а коленете на Роуан едва не се подкосиха.
Облечена в ефирна зеленосребриста рокля, с разпуснати златисти коси, тя спря на прага на тронната зала.
Очите му за пръв път виждаха подобна красота.
Елин отправи поглед надолу по дългата пътека. Сякаш преценяваше точно колко стъпки щяха да я отведат до подиума.
До трона ѝ.
Целият свят като че застина с нея на онзи праг.
Искряща по-ярко от девствения сняг навън, Елин вдигна брадичка и начена последния си път към дома.
***
Всяка стъпка, всяка пътека в живота ѝ я бе водила дотук.
Виждаше смътно лицата на приятелите си, на съюзниците си, докато минаваше покрай тях.
Устремена към трона. Към короната, която Дароу щеше да сложи на главата ѝ.
Всяка нейна стъпка сякаш отекваше в земята под краката ѝ. Освободи малко искри от огнената си магия и те се понесоха след нея, увлечени от шлейфа на роклята ѝ.
Ръцете ѝ трепереха, но стискаха силно букета от вечнозелени клонки. Вечнозелени - символ на вечната независимост на Терасен.
С всяка нейна стъпка тронът се извисяваше все по-застрашително пред нея, а в същото време я зовеше.
Роуан стоеше от дясната му страна, оголил зъби в свирепа усмивка, която дори с многовековното си обучение не успяваше да сдържи.
От лявата страна на трона беше Едион. С високо вдигната глава, обляно в сълзи лице и Меча на Оринт в ножницата на хълбока му.
Усмивката на Елин беше за него. За детството им заедно, за всичко загубено.
За всичко, което бяха спечелили.
Тя кимна, минавайки покрай Дориан и Каол. И намигна на Ансел от Брайърклиф, която бършеше мокрите си очи с ръкава на жакета си.
Когато Елин достигна трите стъпала на подиума, Дароу пристъпи към ръба им.
И както я бе инструктирал миналата вечер, както се бе упражнявала с часове на едно прашно стълбище, тя изкачи стъпалата и коленичи на най-горното.
Единственият момент от управлението ѝ, когато се прекланяше пред някого.
Единственото нещо, пред което щеше да коленичи. Короната ѝ. Трона ѝ. Кралството ѝ.
Всички в залата останаха прави дори след като Дароу им даде знак да седнат.
И дойде ред на словото, изречено на Древния език. Свещени думи, произнесени безпогрешно от Дароу, който собственоръчно бе коронясал Орлон преди десетилетия.
- Отдаваш ли живота си, тялото си и душата си в служба на Терасен?
Тя отговори на Древния език, както миналата вечер се бе упражнявала с Роуан, докато езикът ѝ не натежа като олово.
- Отдавам всичко, което съм, и всичко, което имам, на Терасен.
- Тогава изречи клетвата.
Сърцето на Елин препускаше и тя знаеше, че Роуан го чува, но просто сведе глава и каза:
- Аз, Елин Ашривер Белия трън Галантиус, се кълна в безсмъртната си душа да браня, закрилям и почитам Терасен от този ден до сетния си.
- Така да бъде - рече Дароу и протегна ръка.
Не към нея, а към Еванджелин, която пристъпи напред с възглавничка от зелено кадифе в ръце.
Отгоре ѝ лежеше короната.
Адарлан бе унищожил трона ѝ от еленови рога. Бе разтопил короната ѝ.
Затова ѝ бяха сътворили нова. За десетте дни, откакто бе решено да я коронясат тук, бяха намерили майстор златар, способен да изкове корона от остатъка от златото, което бяха откраднали от гробната могила във Вендлин.