Два преплитащи се еленови рога се издигаха от предната ѝ част, обгръщайки скъпоценния камък в центъра ѝ.
Не истински скъпоценен камък, а нещо... безценно. Дароу ѝ го беше дал лично.
Парчето кристал, съдържащо в себе си цъфналия кралски огън от управлението на Орлон.
Дори сред лъскавия си метален обков, червено-оранжевото цвете сияеше като рубин, ослепително под лъчите на утринното слънце, когато Дароу взе короната от възглавничката.
Той я вдигна към сноповете светлина, проникващи през прозорците зад подиума. Избрали бяха този момент за церемонията точно заради слънчевите лъчи. Благословията на Мала.
И макар Господарката на светлината вече да я нямаше, Елин можеше да се закълне, че почувства топлата ѝ ръка върху рамото си, когато Дароу издигна короната към слънцето.
Можеше да се закълне, че усеща край себе си всички онези, които бе обичала с огненото си сърце. Чиито истории бяха запечатани с мастило върху кожата ѝ.
И докато короната се спускаше към главата ѝ, тя вля стомана . във врата си, в сърцето си и освободи силата си. Заради всички загинали, заради всички, които се бяха били, заради света, който ги гледаше.
Дароу постави короната върху главата ѝ. Оказа се по-тежка, отколкото бе очаквала.
Елин затвори очи и прие надълбоко в себе си тежестта ѝ, бремето и дара, които носеше.
- Изправи се - каза Дароу. - Елин Ашривер Белия трън Галантиус, кралица на Терасен.
Тя преглътна вопъла, спотаил се в гърлото ѝ. И бавно, с равномерен дъх въпреки сърцето, заплашващо да изскочи от гърдите ѝ, Елин се изправи.
Сивите очи на Дароу искряха.
- Дълго да е царуването ѝ!
А когато Елин се обърна, в залата се надигна вик, който отекна между древните камъни и по улиците на града отвъд стените на двореца.
- Да живее Елин! Кралицата на Терасен!
Като го чу от устните на Роуан, на Едион, едва не се срути на колене. Но се усмихна. Вдигна брадичка и се усмихна.
Дароу махна към трона. Към последните две стъпки, които трябваше да направи.
Седнеше ли в него, церемонията приключваше.
Елин обаче не беше готова.
Тя се обърна наляво. Към Едион. И каза тихо:
- Това ти принадлежи по рождение, принц Едион.
Той застина, а Елин вдигна ефирния ръкав на роклята си, оголвайки китката си.
Раменете на Едион се разтресоха от мощния напор на сълзите му.
Този път Елин не потисна своите. И попита с разтреперани устни:
- Ще положиш ли кръвната клетва пред мен?
Едион просто падна на колене пред нея.
Роуан ѝ подаде безмълвно един кинжал, но Елин задържа острието над ръката си.
- Ти се бори за Терасен, когато никой друг не посмя. Бори се за това кралство, когато нямаше шанс, нямаше надежда. Бори се за мен. За народа ми. Кълнеш ли се да продължиш вярната си служба до сетния си дъх?
Едион сведе глава и пророни:
- Да. Ще служа на теб и на Терасен в този живот и във всички други.
Елин се усмихна на Едион, на другата страна на светлата си монета. После поряза ръката си и я протегна към него.
- Тогава пий, принце! Добре дошъл в моя служба!
Едион пое предпазливо ръката ѝ и впи уста в раната ѝ.
А когато се отдръпна с окървавени устни, Елин му се усмихна.
- Каза, че искаш да положиш клетвата пред целия свят - прошушна, за да я чуе само той. - Е, така и стана.
Едион се засмя и се изправи. Прегърна я силно и отстъпи към мястото си от другата страна на трона.
Елин погледна към Дароу, който чакаше търпеливо.
- Докъде бяхме стигнали?
Старият лорд се поусмихна и махна към трона.
- Последната част от церемонията.
- И най-сетне ще обядваме - въздъхна Фенрис.
Елин потисна усмивката си и направи двете стъпки към трона.
Като се обърна да седне, пак спря за миг.
Дребни фигурки подаваха глави иззад вратите на тронната зала. Тя ахна тихо и всички проследиха погледа ѝ.
- Малките хора - зашепнаха гостите и някои заотстъпваха назад, когато миниатюрните същества се стрелнаха из сенките край пътеката с пърхащи крилца и блещукащи люспи.
Едно от тях доближи подиума и с длъгнести зеленикави ръчички остави дара им в краката ѝ.
Втора корона. Короната на Маб.
Взета от дисагите ѝ - където и да бяха попаднали след битката. Явно при тях. И явно те нямаше да позволят да се изгуби отново. Нямаше да позволят на нея да забрави.
Елин взе короната, взряна в групичката дребни същества с ококорени тъмни очи, притаени в сенките отвъд пейките.
- Елфическата кралица на Запада - промълви Елида, но всички в залата я чуха.
Пръстите на Елин затрепериха и сърцето ѝ се изпълни до пръсване, докато оглеждаше лъскавата древна корона. После върна очи към Малките хора.