- Да - каза им. - И аз ще ви служа. До края на живота си.
Тя им се поклони. Поклони се на почти невидимите същества, които я бяха спасявали толкова пъти, без да пожелаят нищо в замяна. На Господаря на Севера, оцелял също като нея пред грозното лице на смъртта. Винаги готов да ѝ се отзове. Елин щеше да им служи, както щеше да служи на обитателите на Терасен.
Всички на подиума се поклониха с нея. След тях - и всички в тронната зала.
Но Малките хора вече ги нямаше.
Елин постави древната корона на Маб върху онази от злато, кристал и сребро и двете си прилегнаха съвършено.
Накрая възседна трона си.
Новото бреме натежа върху костите ѝ. Вече не беше асасин. Нито принцеса воин.
И когато вдигна глава да огледа ликуващата тълпа, когато се усмихна, кралицата на Терасен и Елфическа кралица на Запада заискря като звезда.
***
Ритуалът не беше приключил. Още не.
Когато камбаните проехтяха над града, оповестявайки коронацията ѝ, тълпите заликуваха.
И Елин отиде да ги поздрави.
Отправи се към портата на двореца, следвана от двора си, приятелите си и гостите от тронната зала. А като спря пред затворените врати от изящно изкован древен метал, отвъд които я чакаше градът и целият свят, тя се обърна към всички зад себе си.
Към всички, вървели неотлъчно до нея, довели до събитията в този ден, до радостния звън на камбаните.
Тя покани двора си напред.
После се усмихна на Дориан и Каол, на Ирен, Несрин, Сартак и спътниците им. Махна и на тях да пристъпят напред.
Те я доближиха с учудено вдигнати вежди.
Елин, още по-сияеща с короната на главата си, каза само:
- Елате с мен. - Тя посочи портата зад себе си. - Всички вие. Триумфът не принадлежеше само на нея.
Когато всички се поколебаха, Елин отиде при тях. Хвана Ирен Уестфол за ръката и я поведе напред. После Манон Черноклюна. Елида Локан. Лизандра. Еванджелин. Несрин Фалик. Борте и Хасар, и Ансел от Брайърклиф.
Всички жени, били се рамо до рамо с нея или надалеч. Проливали кръв и жертвали толкова много, без да се откажат от надеждата, че този ден ще настъпи.
- Повървете с мен - подкани ги пак Елин, докато мъжете и елфите се нареждаха зад тях. - Приятели мои.
Камбаните още биеха тържествено, когато тя кимна на стражите пред портата.
Те я отвориха и ревът на празнуващите тълпи разтърси света.
Елин и приятелите ѝ пристъпиха заедно към ликуващия град.
Към улиците, където хората танцуваха и пееха, където мнозина ридаеха, притиснали ръце към сърцата си от въодушевление да зърнат шествието на махащите, усмихнати владетели, воини и герои, спасили кралството им, земите им. И коронясаната кралица с пламнали от щастие очи.
Нов свят.
По-добър свят.
120
Два дни по-късно Несрин Фалик още се възстановяваше от бала, продължил чак до зори.
Какво празненство само!
Не грандиозно като подобни събития на Южния континент, но щастието и смехът в тържествената зала, пируването и танците... Нямаше да ги забрави до края на живота си.
Макар че не очакваше да се почувства на себе си чак до последния си ден на земята.
Краката още я боляха от танци, танци и танци. А преди час бе подочула Елин и Лизандра да се оплакват от същото на закуска.
Кралица да танцува - гледка, която също нямаше да забрави.
Първият танц беше посветен на Елин и тя покани вречения си. И двамата с консорта ѝ се бяха преоблекли за тържеството; Елин носеше черна рокля със златисти шевове, а Роуан - черен костюм със сребристи бродерии. Бяха великолепна двойка на танцовата площадка.
Кралицата като че ли се смая, и то приятно, когато елфическият принц я поведе умело в елегантен валс. Толкова се зарадва, че коронова и двама им с пламъци.
И това беше само началото.
Танцът им... Несрин не можеше да опише с думи ловкостта и грацията на движенията им. Първият им танц като кралица и консорт. Всяка тяхна стъпка представляваше въпрос, следван от отговор, а когато музиката се оживи, Роуан поведе Елин в изящни пируети и черните поли на роклята ѝ се разпиляха във въздуха, разкривайки златистите ѝ пантофки.
Стъпалата ѝ се движеха толкова пъргаво по площадката, че от петите ѝ хвърчаха искри, които роклята ѝ завихряше красиво след нея.
Двамата ускоряваха крачките си все повече и повече, въртяха се неуморно, а кралицата сияеше като прясно изковано злато, докато музиката се извисяваше към гръмкия си завършек.
И когато валсът достигна триумфалния си последен тон, двамата спряха внезапно в съвършен унисон. Накрая кралицата прегърна Роуан и го целуна.