После обаче, точно когато, изглежда, беше напът да ги превземе окончателно, Карл отстъпи крачка назад от катедрата и вдигна длани към множеството.
— Не давам никакви гаранции. Бъдещето е твърде несигурно, а моите пророчески способности — твърде ограничени. Гарантирам ви единствено, че като индивидуалисти сме обречени на провал, защото всеки от нас е като овца, отлъчила се от стадото. Или ще я изяде вълк, или ще умре от студ. Но заедно — и само заедно — разполагаме поне с тази единствена, уникална възможност да се измъкнем от кризата, в която без съмнение изпаднахме след пожара.
Той отново направи пауза и остана така, в полумрака извън осветената част от катедрата. Неволно му се възхитих. Последното му изречение беше същински ораторски шедьовър. С него Карл постигна три неща. Първо, демонстрира почтеност, признавайки, че дружеството е изпаднало в затруднено положение, но същевременно стовари цялата вина върху пожара. Второ, с пламенен морализъм призова към солидарност, като същевременно прехвърли отговорността за справяне със ситуацията върху всички присъстващи. Трето, показа рационална мисъл, подчертавайки, че построяването на нов хотел не гарантира решаването на проблема, а е само възможност, сполучливо вмъквайки, че тази възможност е уникална и следователно всъщност единствена за съдружниците.
— Действаме ли правилно, няма просто да се измъкнем от временната криза — продължи от полумрака Карл.
Бях сигурен, че е дошъл по-рано, за да се погрижи за осветлението. Защото когато пристъпи в осветения участък около катедрата, визуалното въздействие подсилваше ефекта от думите. Мъжът, който при излизането си на сцената изглеждаше изтощен и дълбоко угнетен, внезапно се преобрази във войнствен агитатор.
— А ще доведем нашето селище до разцвет — гръмко отекна гласът на Карл. — И ще го постигнем, като издигнем хотел с безкомпромисно качество, без оскъпяващи глезотии. Защото ние смятаме, че модерните туристи, жадни за преживявания, ще се потопят в атмосферата на норвежките народни приказки още щом прекрачат пределите на града. Те искат планина и безкомпромисно качество. Затова ще съградим хотел, който се подчинява на планината, покорява се, съблюдава неумолимите ѝ правила. Материалът е бетон. Бетонът се доближава най-много до срещащия се в тази планина скален конгломерат. Ще строим с бетон не само защото е по-изгодно, но и защото бетонът е красив.
Плъзна поглед над присъстващите, сякаш ги предизвикваше, насърчаваше ги да възразят. Цареше обаче пълна тишина.
— Бетонът, този бетон, нашият бетон — изрече мелодично Карл с напевния, хипнотизиращ ритъм на проповедник, докато отбиваше същия ритъм с показалеца си по лаптопа върху ниската маса — … отразява самата ни същност. Непретенциозен, устойчив на есенни бури, на зимни виелици, на лавини, на мълнии и гръмотевици, на двувековно механично износване, на урагани, на пиротехнически изделия. С две думи, този материал е като нас — оцелява. И понеже е като нас, скъпи приятели, той е красив!
Последната фраза явно беше уреченият знак операторът на проектора да се задейства, защото в същия миг от високоговорителите рукна музика, а хотелът — онзи хотел, който бях виждал на първоначалните скици на Шанън — се появи на осветения екран. Зелена гора. Слънчева светлина. Поток. Деца играят, а възрастни се разхождат в летни дрехи. В тази обстановка хотелът не изглеждаше невзрачен, а спокоен, солиден фон на живота наоколо, константа като самата планина. Определено изглеждаше толкова фантастично, колкото го бе описал Карл.
Видях, че е затаил дъх. Мамка му, самият аз спрях да дишам. После избухнаха ликуващи възгласи.
Карл остави бурните овации да отекнат. Възползва се от аплодисментите максимално. После пристъпи към ораторския пулт и вдигна ръка да укроти множеството.
— Идеята очевидно ви допада. А сега моля за вашите аплодисменти за архитекта. Шанън Алейн Опгор.
Тя излезе от странична врата на сцената, застана под светлината на прожектора и публиката отново изригна.
Шанън се усмихна щастливо, помаха с ръка и остана на сцената, колкото да ни покаже, че оценява топлия прием, но не смята да отклонява вниманието от героя на Ус.
Тя се оттегли, аплодисментите стихнаха, а Карл се прокашля и стисна ръба на катедрата с две ръце.