— Благодаря, приятели. Целта на тази среща обаче не е само да обсъдим дизайна на хотела, а да поговорим и за проектирането, за сроковете, за финансирането, за сметната документация и да излъчим представители на собствениците.
Беше ги спечелил окончателно за каузата.
Предстоеше да им съобщи, че повторното изграждане на хотела ще започне след два месеца, през април, ще отнеме само четиринайсет месеца, а разходите ще се увеличат само с някакви си двайсет процента. И че е сключил договор с шведска хотелска верига, която ще стопанисва хотела.
Шестнайсет месеца.
След шестнайсет месеца аз и Шанън щяхме да си тръгнем оттук.
В библиотеката в Кристиансан жената зад гишето ме попита дали самоучителят да бъде по испански или по каталунски.
Шанън ми се обади да ми съобщи, че няма да дойде до Нотуден, както се бяхме уговорили. До началото на новите строителни работи през април се налагало, в качеството си на ръководител, да се съсредоточи изцяло върху проектантската работа.
Разбирах.
Страдах.
Отброявах дните.
В средата на март — през прозореца виждах как над Сьом и моста „Варудбруа“ се излива проливен дъжд — някой звънна на вратата. Отворих. Беше тя. Дъждовни капки се стичаха от червената ѝ коса, полепнала по скалпа. Премигах. Сякаш виждах как по бялата кожа на шията ѝ се оцеждат струйки ръждива вода или кръв. Носеше сак. А в очите ѝ прочетох отчаяние и решимост.
— Може ли да вляза?
Отстъпих встрани.
Едва на следващия ден узнах защо е дошла.
За да ми съобщи новини.
И да ме помоли отново да извърша убийство.
62
Слънцето тъкмо беше изгряло, земята бе още мокра от снощния дъжд, а птичките чуруликаха оглушително. Аз и Шанън, хванати за ръце, навлизахме навътре в гората.
— Пойни птици — казах. — Тук, по на юг, се завръщат по-рано.
— Звучат весело. — Шанън облегна глава на ръката ми. — Сигурно са жадували да се приберат у дома. Я ми припомни кой каква птица беше.
— Татко — ушата чучулига. Мама — сиво каменарче. Чичо Бернард — тръстикова овесарка, Карл…
— Не ми казвай! Ливадна бъбрица.
— Правилно.
— Аз съм планински дъждосвирец, а ти — белогуш дрозд.
Кимнах.
През нощта почти не бяхме разговаряли.
— Хайде да оставим приказките за утре — помоли Шанън, след като я пуснах да влезе, поех мокрото ѝ палто и я отрупах с въпроси. — Искам да спя. — Тя обви кръста ми с ръце и притисна буза о гърдите ми. Усетих как ризата ми се просмуква с вода. — Но преди това трябва да те имам.
На следващия ден се налагаше да стана рано. Сутринта в бензиностанцията очаквахме голяма доставка и присъствието ми бе задължително. По време на закуската тя пак не поясни защо е дошла. И аз не я попитах. Сякаш предчувствах, че узная ли, нищо няма да е същото. Затворихме очи и се насладихме на малкото време, с което разполагахме, на краткото свободно падане, преди да се ударим в земята.
Предупредих Шанън, че се изисква да бъда в бензиностанцията поне до обяд, преди да намеря кой да ме смени. Но ако дойде с мен на работа, след приемането на доставката ще се поразходим. Тя кимна, подкарах към бензиностанцията. Изчака в колата, докато приема стоката.
Поехме на север. Зад нас се простираше магистралата със сатурнови пръстени от входове и изходи, пред нас — гора, която още сега, в началото на март, бе започнала да се раззеленява. Открихме пътечка навътре между дърветата. Поинтересувах се дали в Ус още е зима.
— В „Опгор“ е зима — потвърди Шанън. — А в селото два пъти имаше фалшива пролет.
Засмях се и я целунах по косата. Пътечката ни отведе до висока ограда. Седнахме на голям камък отстрани.
— А хотелът? — попитах и си погледнах часовника. — Как върви?
— След две седмици официално даваме старт на строежа — точно по план. Върви горе-долу добре.
— А кое не върви съвсем добре?
Тя поизправи гръб.
— Това е една от причините да дойда да поговорим. Възникна непредвиден проблем. Геолозите установиха, че теренът е нестабилен.
— Установили? Та Карл знае не от вчера, че теренът е рисков. Нали именно това причинява честите срутища в Хюкен, а прокарването на тунела, през който да се пренасочи главният път, се бави.
Давах си сметка колко ядосано звуча. Навярно ме дразнеше мисълта, че е дошла в Кристиансан не заради мен, а заради затруднения, свързани с нейния хотел.
— Карл не е споменавал на никого за геоложки рискове. За теб не са новост предпочитанията му да се преструва, че проблемите не съществуват.