— И рецепционистът ти даде цялата тази информация просто така?
— Е, възможно е да съм се представил като Курт Улсен, ленсман в Ус.
— Боже.
Усещах как ризата на гърба ми подгизва от пот.
— Помолих рецепциониста да ми изчете набързо имената на всички гости в хотела на въпросната дата. И сред тях се появи прелюбопитно име, Рой.
Устата ми бе пресъхнала. Какво, по дяволите, се беше случило? Нима Ралф се бе сетил за мен и бе подал името ми на мнимия ленсман? Момент. Сега си спомних. Виждайки ме на път към ресторанта, Ралф каза, че ми е резервирал стая. Следователно най-вероятно бе вписал името ми в системата за резервации. Да не би впоследствие, след като разбра, че няма да нощувам там, да е пропуснал да го изтрие?
— Прелюбопитно и изключително известно име.
Мобилизирах се психически.
— Денис Куори.
Втренчих се в Карл.
— Какво?
— Актьорът. Режисьорът. Американецът, който се отби на бензиностанцията. На 3 септември и той е нощувал в хотел „Братрайн“.
Дадох си сметка, че съм спрял да дишам, едва когато си поех дъх.
— И какво от това?
— Какво от това ли? Не си ли спомняш как даде автограф на Шанън на бензиностанцията?
— Спомням си, но…
— После в колата Шанън ми показа листчето. Куори беше написал телефонния си номер и имейл адреса си. Казал ѝ, че в близко бъдеще се очертава да прекара известно време в Норвегия. Щял… — Карл описа кавички във въздуха — … да режисира, моля ти се. След случката не съм се сещал за Куори. Мисля, че и Шанън не е. Докато не стана онова с мен и Мари…
— И според теб Шанън се е видяла с него, за да ти отмъсти?
— Не е ли очевидно?
Свих рамене.
— Може би го обича?
Карл прикова поглед в мен.
— Шанън не обича никого. Обича само своя хотел. Заслужава един хубав бой.
— И май си го е получила.
Изплъзна ми се неволно. Карл стовари юмрук върху масата. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите.
— Кучката ти е казала, а?
— Шшт. — Вкопчих се в халбата като в спасителен пояс.
В последвалата тишина забелязах как всички погледи в заведението се устремиха към нас. Карл и аз мълчахме, докато не чухме как другите клиенти възобновяват разговорите си и не видяхме Ерик Нерел отново да се надвесва над телефона си.
— Забелязах синините, когато се прибрах за Коледа — поясних приглушено. — Тя излизаше от банята.
Виждах как умът на Карл работи трескаво в усилен опит да измисли обяснение. Как можах да изтърся това точно сега, когато се нуждаех от пълното му доверие!
— Виж, Карл, аз…
— Няма нищо — отвърна дрезгаво той. — Прав си. Случи се няколко пъти след завръщането ѝ от Торонто. — Той си пое дълбоко въздух, гръдният му кош се изду. — Бях страшно стресиран покрай хаоса с хотела, а тя продължаваше да се цупи заради историята с Мари. И като обърнех няколко чашки, се случваше… случваше се да си изпусна нервите. Но откакто спрях алкохола, не се е случвало. Благодаря, Рой.
— За какво?
— Задето повдигна въпроса. Отдавна възнамерявам да поговоря с теб по случая. Започнах да се опасявам да не страдам от същото като татко: правиш неща, които всъщност не искаш, но просто не си в състояние да се удържиш. Аз обаче успях. Промених се.
— Завърна се в стадото.
— А?
— Сигурен ли си, че си се променил?
— Да. Можеш да се подпишеш.
— Или ти да го направиш вместо мен.
Той ме изгледа, сякаш съм изтърсил тъпа, неразбираема игра на думи. В момента аз наистина ръсех куп неща, които сам не разбирах.
— Е — Карл прокара длан по лицето си. — Просто трябваше да споделя с някого за историята с детето. И този някой, разбира се, винаги си ти. Съжалявам.
— Е, хубава работа! — Махнах с ръка и сам завъртях забития в мен нож: — Нали сме братя.
— Да, ти винаги си насреща, когато се нуждая от подкрепа. Дявол да го вземе, толкова се радвам, че имам поне теб.
Карл сложи длан върху ръката ми. Неговата беше по-голяма, по-мека, по-топла от моята леденостудена.
— Винаги — отвърнах пресипнало.
Той си погледна часовника.
— По-късно ще се занимавам с бременността на Шанън. — Той се надигна. — Че детето не е мое, си остава между нас, нали?
— Естествено — уверих го. Толкова бях откачил от нерви, че едва сдържах напушилия ме налудничав смях.
— Започваме строежа. Ще им покажем, Рой. — Стисна здраво устни и очи във войнствена физиономия и разклати вдигнатия си юмрук. — Момчетата от „Опгор“ ще спечелят!