— Все още имаме възможност да спрем. — Тя облегна буза о гърба ми.
— Това ли искаш?
— Не.
Погали ме по гърдите. Откакто бях пристигнал в Ус, не се бяхме докосвали и почти не се бяхме поглеждали. Заех се незабавно с кадилака, за да съм сигурен, че преди Карл да се върне от срещата, времето ще ми стигне да подменя изправните части с повредените. Не само това обаче беше причината да не сме се докосвали. Имаше и друго. Внезапно се превърнахме едва ли не в непознати. Бяхме ужасени един от друг подобно на двама убийци. Но това щеше да отмине. НАПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА. НАПРАВИ ГО СЕГА. Беше съвсем просто.
— Тогава ще действаме по план — казах.
— Планинският дъждосвирец се е завърнал — съобщи Шанън. — Вчера го видях.
— Вече? — обърнах се към нея и обгърнах красивото ѝ лице с грубите си ръце с дебели пръсти. — Колко хубаво.
— Не. — Тя поклати глава със скръбна усмивка. — Не биваше да се прибира. Намерих го в снега пред хамбара. Умрял от студ.
В полузатвореното ѝ око блесна сълза.
Притеглих Шанън към себе си.
— Кажи ми пак защо го правим — прошепна тя.
— Защото имаме само два варианта. Аз да го убия. Или той да ме убие.
— Защото…
— Защото той ми отне моето, а аз — неговото. Защото и двамата сме убийци.
Тя кимна.
— Сигурни ли сме, че това е единственият изход?
— Твърде късно е за друго решение, Шанън. Вече ти обясних.
— Да — подсмръкна тя, сгушена в гърдите ми. — Когато това свърши…
— Да. Когато това свърши.
— Мисля, че е момче.
Задържах я няколко секунди в прегръдките си. После обаче чух как секундите пак започват да тиктакат натрапливо като таймер, който отброява времето, оставащо, докато светът изгуби смисъл. Но той нямаше да изгуби смисъл. Тепърва предстоеше да започне, не да приключи, нов живот. И моят нов живот.
Пуснах Шанън и прибрах в сака работния ми гащеризон, спирачните маркучи и жилото за газта, свалени от колата на Карл. Шанън ме погледна.
— Ами ако не проработи? — попита.
— Ще проработи — уверих я, макар, разбира се, да знаех какви са опасенията ѝ.
Тя изглежда долови раздразнение в гласа ми и се запита на какво ли се дължи. Или се досещаше за причината. Стрес. Нервност. Страх. Разкаяние? Дали и тя се разкайваше? Сигурно. В Кристиансан, докато чертаехме плана, обсъдихме и този въпрос. Че колебанията ще ни нашепват, както нашепват в ухото на младоженци в деня на сватбата им. Защото колебанието е като водата — винаги намира дупка в покрива ти. И сега капеше върху главата ми като китайско мъчение. Непрекъснато си припомнях репликата на Грете, че в такъв случай оставал само един възможен подпалвач на хотела. Неработещият стоп на субару. Така латвиецът бе описал колата, връщаща се от пламналия хотел в последния ден на старата година.
— Планът ще проработи. В системата почти няма спирачна течност, а кадилакът тежи два тона. Според всички закони на физиката възможният изход е само един.
— Ами ако се усети преди завоя?
— Не съм виждал Карл да си изпробва спирачките. Той ги използва само когато му трябват — казах спокойно и благо, макар да го бях повтарял вече десетки пъти. — Колата се движи по равен терен, той дава газ, склонът се появява, той отпусна педала за газта, но понеже е много стръмно, не забелязва, че колата ускорява прекалено. И през ум не му минава, че жилото за газта не се връща и в резултат тежката кола набира висока скорост. След две секунди стига до завоя и вече му прави впечатление, че се движи с много по-висока скорост, отколкото обикновено в този участък. В паниката натиска спирачката, но тя отказва. Евентуално успява да натисне педала още веднъж и да навие рязко волана, но няма шанс. — Навлажних устни. Обясних основното, можех да спра дотук. — Скоростта е твърде висока, колата — твърде тежка, а завоят — твърде остър. Дори да се движеше по асфалт, а не по чакъл, нямаше да му помогне. Колата излита във въздуха, той е в безтегловност. Капитан на космически кораб. Работещият му със свръхсветлинна скорост ум си задава въпроса как. Кой. И защо. И може би успява да си отговори, преди…
— Достатъчно! — кресна Шанън. Скръсти ръце, а по тялото ѝ премина спазъм. — Ами ако все пак открие, че нещо не е наред, и не се качи в колата?
— Просто ще открие, че нещо не е наред. Ще повика монтьор. Човекът ще установи, че жилото за газта е разплетено, а спирачните маркучи са нацепени — в старите коли такива повреди се срещат често. А ние ще трябва да скроим нов план, да измислим друг начин да постигнем целта си. Нищо фатално.