— Ами ако планът сработи, а полицията въпреки това заподозре саботаж?
— Тогава ще проверят катастрофиралата кола и ще установят, че някои части са били износени. Вече многократно го проиграхме, Шанън. Планът е добър. Не се безпокой.
Шанън изхълца и буйно се притисна към мен.
Внимателно се освободих от прегръдката ѝ.
— Ще тръгвам.
— Не! — изхлипа тя. — Остани!
— Ще наблюдавам събитията от автосервиза. Оттам Козият завой се вижда добре. Ако нещо се обърка, веднага ми звънни по телефона. Става ли?
— Рой! — извика тя, все едно за последен път ме вижда жив, все едно вълни в открито море ме отнасят надалеч, все едно сме изведнъж изтрезнели младоженци на платноходка, приятно замаяни от изпитото шампанско.
— До после — махнах ѝ аз. — И да не забравиш: веднага след знаеш кое набери спешния номер. Запомни как се е случило, как се е държала колата на пътя и опиши всичко на полицията точно както е било.
Тя кимна, изопна гръб, приглади полата си.
— Какво… какво ще се случи след това според теб?
— След това… според мен ще поставят мантинела.
68
В 18:02 започна да се смрачава.
Седнал до прозореца в сервиза, наблюдавах Козия завой през бинокъл. Наум бях изчислил, че когато кадилакът изхвърчи от пътя, ще го виждам в продължение на не повече от три десети от секундата. Затова трябваше да мигам бързо.
Бях очаквал, след като приключа с моята част и останалото вече се намира в ръцете на Шанън, притеснението ми да се уталожи. Но стана точно обратното. Сега, докато седях бездейно, разполагах с прекалено много време да мисля за всичко, което би могло да се обърка. И непрекъснато ми хрумваха нови и нови потенциални пречки пред нашия план. Вярно, коя от коя по-невероятни, но това не ми носеше душевно спокойствие.
По план, след като дойде време да тръгват към строителната площадка за официалното откриване, Шанън щеше да се оплаче, че внезапно се е почувствала зле и трябва да си полегне; нека Карл тръгне сам с кадилака, а тя ще изчака да ѝ поотмине и ще дойде със субаруто по-късно.
Пак погледнах часовника. 18:03. Три десети от секундата. Отново вдигнах бинокъла. Плъзнах го над прозорците на Смит, където не бях забелязал завесите да помръдват след инцидента по-рано днес. Отместих бинокъла към планината отзад и към Козия завой. Може вече да се беше случило. Може вече всичко да беше приключило.
Чух звук на кола. Спря пред автосервиза. Насочих бинокъла към нея, но образът беше разфокусиран. Снех бинокъла от очите си и видях ланд роувъра на Курт Улсен.
Двигателят угасна. Курт слезе. Не ме виждаше, защото бях угасил лампата. И въпреки това се взираше право в мен, сякаш знаеше, че съм там. Курт застана, разкрачил кривите си крака, с палци, втикнати в колана, подобно на каубой, предизвикващ ме на дуел. Тръгна към вратата на сервиза и изчезна от полезрението ми. На вратата се позвъни.
Въздъхнах, станах и отидох да отворя.
— Добър вечер, ленсмане. По какъв въпрос този път?
— Здравей, Рой. Може ли да вляза?
— Точно в момента е…
Той ме избута встрани и пристъпи в сервиза. Огледа се, все едно никога не беше идвал. Отиде до рафт, отрупан с какви ли не препарати. Включително с киселинния препарат „Фриц“.
— Чудя се какво ли се е случило тук при теб, Рой…
Вцепених се. Да не би най-сетне да беше разбрал? Че трупът на баща му е свършил тук? Че тук буквално се е изпарил, след като е бил полят с „Фриц“?
Забелязах обаче, че Курт Улсен потупва с показалец слепоочието си. Явно питаше какво се е случило в главата ми.
— … та си запалил Грете Смит.
— Грете ли твърди това?
— Не тя. Баща ѝ. Видял те да си тръгваш, докато от нея още се виел дим.
— А Грете какво казва?
— Ти как мислиш, Рой? Че сешоарът внезапно дал накъсо, а ти си ѝ помогнал. Аз обаче ни най-малко не вярвам на тези приказки, защото кабелът на сешоара беше срязан до половината. И сега моят въпрос към теб е — и те съветвам хубавичко да си помислиш, преди да ми отговориш: с какво си заплашил Грете, та тя лъже?
Докато чакаше отговора ми, Курт Улсен ту си смучеше мустака, ти издуваше бузите си като жаба бик.
— Отказваш ли да отговориш, Рой?
— Не.
— А как му казваш на това?
— Изпълнявам каквото ми нареди. Мисля си хубавичко.
Видях как нещо се случи зад погледа на Курт Улсен. Изгуби самоконтрол, пристъпи две крачки към мен и изпъна назад дясната си ръка, готвейки се за удар. Знаех го, защото знаех как изглеждат хората, които се канят да нанесат удар. Приличат на акулите, които обръщат очи, захапвайки жертвата си. Курт Улсен обаче се отказа. Навярно го възпря мисъл. Рой Опгор в Ортюн събота вечер. Никакви счупени челюсти и носове, само избити зъби и разкървавени ноздри. Тоест, нищо, с което да се налага да се главоболи Сигмюн Улсен. Рой Опгор никога не губи здравия си разсъдък. Хладно и пресметливо унижава онези, които губят. Затова, вместо удар, от свития юмрук на Курт Улсен изскочи назидателен показалец.