Думите му пронизаха сърцето на Джени като кинжал. Очевидно баща й наистина възнамеряваше да я заключи в манастирска килия, без дори да я попита за това! Щеше да пожертва живота й само за да си отмъсти на най-омразния си враг! Тя с болка осъзна, че баща й изпитваше повече омраза към един чужд човек, отколкото любов към родната си дъщеря.
— Доведете я тук! Ще чуете от собствената й уста, че казвам истината! — продължаваше да нарежда лорд Мерик. — Настоявам да я доведете тук! Варваринът не иска, защото знае, че жена му го презира и ще потвърди думите ми!
Гласът на Ройс бе толкова спокоен и самоуверен, че момичето изведнъж почувства как болката от предателството на баща й се примесва със съжаление към него.
— Дженифър ми каза истината — а истината е, че тя изобщо не е знаела за подлия ти замисъл. Ако изобщо изпитваш някакви чувства към дъщеря си, надали щеше да настояваш толкова много да слезе тук и да те нарече лъжец право в лицето.
— Той е лъжецът! — извика Малкълм. — Дженифър ще го докаже с думите си.
— Много съжалявам, че трябва да причиним това на съпругата ви — обади се лорд Хейстингс, — но единственият начин с лорд Дугъл да разберем истината, е като чуем нейното становище по въпроса. Всъщност, ваша светлост — каза той след кратък размисъл, — мисля, че най-добре би било именно аз и лорд Дугъл да я доведем тук, за да предотвратим всяка възможност за влияние върху нея от някоя от двете страни. Бихте ли ни казали как да стигнем до стаята й?
Дженифър бързо затвори вратата, след което се облегна на нея — сърцето й блъскаше като обезумяло в гърдите, а тя се чувстваше буквално разкъсана на две.
Можеше да усети напрежението, витаещо в залата, докато пристъпваше вътре, а кралските пратеници вървяха от двете й страни. Покрай стените на помещението се бяха строили войници от армиите на Ройс, баща й, крал Хенри и крал Джеймс. Самият лорд Мерик, придружен от братята й, бе застанал до камината, на прилично разстояние от съпруга й. Всички присъстващи гледаха към нея.
— Ваша светлост — започна лорд Хейстингс, обръщайки се към Дженифър, но бе прекъснат от баща й.
— Мило дете — каза той, — кажи на тези идиоти, че беше твое решение да потърсиш уединението на манастира, вместо да приемеш съвместния живот с този… с този копелдак! Кажи им, че ме молеше със сълзи на очи да ти помогна, кажи им, че знаеше за…
— Не знаех нищо за това — извика Дженифър, неспособна да издържа повече престорения израз на честност и любов, изписан на лицето му. — Нищо!
Тя видя как Ройс пристъпва напред, видя одобрението в неговите очи, но баща й още не беше свършил.
— Почакай! — изрева лорд Мерик, приближавайки се застрашително към нея с изражение на гняв и неверие на лицето си. — Какво искаш да кажеш с това, че не си знаела нищо? В нощта, когато ти казах, че трябва да се омъжиш за този звяр, ти ме умоляваше да те върна в Белкъркското абатство!
Тя пребледня при спомена за думите, които беше изрекла преди време. Сега те прорязаха съзнанието й с пронизваща яснота: …„Татко, умолявам ви, не искайте от мен да направя това! Всичко друго, само не и това! Ще се върна в абатството или ще отида при леля Елинор, или където ми кажете!“…
— В-в-вярно е, че казах това, но… — запъна се младата жена, поглеждайки към лицето на Ройс, на което се бе изписал гняв.
— Ето! Това доказва всичко!
Дженифър усети как лорд Хейстингс я улавя за ръката, но се изтръгна от хватката му.
— Не, моля ви, изслушайте ме! — извика тя уплашено, а погледът й бе прикован в потрепващите от гняв устни на съпруга й, чийто взор я изгаряше. — Изслушайте ме! Наистина казах това на баща си! Бях забравила за него, понеже ти не би искал да го чуеш — рече, обръщайки се към Ройс. — Но никога — повтарям, никога — не съм се съгласявала с какъвто и да е план първо да се омъжа за теб, а после да отида в манастир! Татко, кажете му! — почти проплака тя към лорд Мерик. — Кажете му, че никога не съм се съгласявала!
— Дженифър — започна баща й, гледайки я с горчивина и презрение, — ти ме молеше да те върна в Белкъркското абатство. Аз просто избрах един по-отдалечен и по-безопасен манастир за теб. Но тъй като никога не съм се съмнявал, че не би изпълнила заповедта на нашия крал, първоначално се възпротивих на молбата ти. Много добре знаеш това…
Погледът й се премести от лицето на баща й към каменното изражение на Ройс и тя бавно се насочи към изхода на залата, имайки чувството, че най-големите й кошмари са оживели.