Зад нея лорд Хейстингс прочисти гърлото си и каза:
— Изглежда, че в този случай имаме големи недоразумения от всички засегнати страни, ето защо, ако бъдете така любезен да ни предоставите подслон в пристройките на крепостта, Клеймор, ви гарантирам, че ще си тръгнем утре сутринта.
В залата настъпи раздвижване и по каменния под отекнаха стъпките на ботуши. Хората взеха да се разотиват. Младата жена почти бе стигнала до горния етаж, когато отдолу изведнъж се разнесоха викове и гласът на баща й прогърмя:
— Копеле! Ти го уби! Ще те убия… — Сърцето на Дженифър се сви и тя светкавично се обърна, втурвайки се надолу по стълбите. Когато влетя в залата, видя, че мъжете са се скупчили около нещо до вратата, а Ройс, баща й и Малкълм сякаш всеки момент щяха да се сбият.
После хората, насъбрали се до вратата, се отдръпнаха и момичето видя брат си Уилям, който лежеше на пода, а от гърдите му се подаваше дръжката на кинжал. Писъкът на Дженифър процепи въздуха:
— Уиляаааам!
После погледът й се спря на дръжката на ножа, завършваща с изображение на вълча глава.
— Арестувайте копелето! — изрева баща й някъде зад нея, опитвайки се да се нахвърли върху Ройс, а войниците на краля едва успяваха да го удържат.
— Кинжалът на сина ви е на пода — обади се лорд Хейстингс. — Трябва да го е изпуснал. Никого няма да арестуваме. Освободете Клеймор.
Ройс се приближи до съпругата си.
— Джени… — започна той, но тя рязко се отдръпна от него. Когато се изправи, в ръцете си държеше кинжала на Уилям.
— Ти го уби! — изсъска тя, а очите й проблясваха от болка, сълзи и гняв.
Този път херцогът изобщо не подценяваше способностите й и намеренията й.
— Пусни кинжала! — нареди й тихо.
Тя го вдигна по-високо, прицелвайки се към сърцето му, и отново извика:
— Ти уби моя брат!
Острието изсвистя във въздуха, обаче Ройс успя да улови китката й и оръжието падна на земята, но дори и тогава той се нуждаеше от всичките си сили, за да я задържи.
Побесняла от мъка и болка, тя се извиваше бясно в ръцете му, без да спира да крещи:
— Дявол! — дереше се тя, докато отнасяха тялото на Уилям. — Дявол! Дявол! Дявол!
— Изслушай ме! — каза изнервено херцогът, сграбчвайки китките й. — Казах му да остане тук, ако иска да поговори с теб. Когато се обърнах с гръб към него, за да го поведа по стълбите, той вече бе извадил кинжала си.
Внезапно ръката на Дженифър изплющя върху бузата му.
— Лъжец! — изкрещя тя, а гърдите й бясно се издигаха и спадаха от вълнение. — Жадуваше за отмъщение само защото повярва, че съм участвала в заговора на баща си! Прочетох го в очите ти! Жадуваше за отмъщение и уби първия човек, който ти се изпречи на пътя!
— Казвам ти, че той пръв извади кинжала си! — каза й Ройс, но вместо да я успокои, това я раздразни още повече.
— Аз също те нападнах с кинжал! — крещеше неистово. — Но ти успя да предотвратиш атаката ми, все едно ставаше дума за детска игра! Уилям беше наполовина колкото теб и въпреки това вместо да отнемеш оръжието му, ги го уби!
— Дженифър…
— Ти си истински звяр! — прошепна тя, гледайки го така, сякаш той бе някакво чудовище.
Пребледнял от чувство за вина и разкаяние, херцогът се опита още веднъж да я убеди:
— Давам ти честната си дума, че…
— Честната ти дума! Последния път, когато ми даде честната си дума, ми се кълнеше, че никога няма да нараниш някого от семейството ми!
Тя го зашлеви за втори път, влагайки в удара достатъчно сила, че да отметне главата му настрани.
Херцогът я остави да си върви. Когато чу как вратата към стаята й се затръшва, Черният вълк се приближи до камината и се загледа в пламтящия огън. Беше се случило толкова бързо — Уилям беше точно зад гърба му, докато той стоеше до вратата, чакайки неканените си гости да напуснат залата. С периферното си зрение Ройс бе зърнал проблясъка на кинжал, измъкващ се от ножницата, и бе реагирал инстинктивно. Нямаше никакво време за размисъл — ако Уилям не се намираше толкова близо до гърба му навярно щеше да реагира с по-малко привързаност и повече внимание.
Сега обаче си припомни, че бе преценил внимателно младия мъж още преди да го покани да поговори с доведената си сестра, и той не му се беше сторил агресивен.
Вдигайки ръка, Ройс потърка челото си и затвори очи, но не можа да заглуши гласа на истината. А тя беше следната — или инстинктите му по отношение на агресивността на Уилям го бяха подвели, или той току-що бе убил един невинен млад човек, който бе извадил кинжала си единствено като предохранителна мярка, в случай че Ройс се опиташе да го измами.