Щом се отдръпна назад, херцогът се обърна към Бардрик и му зададе три въпроса, които Дженифър не можа да чуе добре, но отговорът изглежда задоволи мъжа й, защото той кимна утвърдително. После лорд Уестморланд извади меча си, вдигна го високо и докосна с него рамото на коленичилия пред него младеж. Отец Грегъри благослови новия рицар и тълпата избухна във възторжени викове, когато „сър“ Бардрик се засили и възседна коня си, без да докосва стремената, след което запрепуска из претъпкания двор, хвърляйки дребни монети на слугите.
Лейди Катрин Мелбрук, симпатична брюнетка, малко по-възрастна от Джени, се приближи усмихната до нея. Тя беше от малкото хора, които бяха спечелили симпатията й още в деня на годежа й в „Мерик“. Сега лейди Катрин се приближи към нея и прошепна на ухото й:
— Слугите разправят, че сте нещо между ангел и светица. Казаха ми, че сте порицали сериозно собствения си иконом, задето си е позволил да удари един от прислужниците. Както и че сте се отнесли милостиво към непослушен младеж, който имал точен прицел. — Дженифър се усмихна. Брюнетката обаче продължаваше: — Забелязвате ли как ви гледа съпругът ви? Имате ли представа, че дори сега ви гледа по начин, който даже моят неромантичен мъж определя като „нежен“?
Херцогинята неволно впери взор към Ройс. Той бе заобиколен от група гости, сред които беше и лорд Мелбрук, и изглеждаше погълнат от разговора.
— Веднага се обърна настрани, щом видя, че поглеждате към него — закиска се лейди Катрин. — А само да бяхте видели как изгледа лорд Броутън, когато забеляза, че той зяпа към полата ви. От очите му щяха да изхвръкнат светкавици! Кой ли би се досетил — добави тя, — че нашият свиреп Черен вълк ще стане кротък като агънце само два месеца след сватбата си?
— Не е никакво агънце! — процеди Дженифър, преди да може да се въздържи, и видя как лицето на лейди Мелбрук помръква.
— Аз… моля да ме извините, Джени, сигурно се чувствате ужасно… Всички знаем колко ви е тежко…
Очите на херцогинята се разшириха от тревога, че хората се досещат за чувствата й към Ройс. Въпреки проблемите двамата съпрузи бяха решили да се държат пред хората така, все едно нищо не се е случило.
— Всички знаете какво? — попита тя.
— Ами за турнира… Колко ще ви бъде трудно — да седите в павилиона на съпруга си и да му оказвате подкрепа, докато всичките ви роднини ви гледат…
— Нямам такова намерение! — с леден тон отвърна херцогинята.
Лейди Катрин беше изумена:
— Джени, не можете да направите това! Да не искате да кажете, че ще седите при шотландците?
— Аз съм шотландка! — гордо заяви Дженифър, усещайки как в същия момент стомахът й се свива на топка.
— Но сега сте Уестморланд! Дори Господ ни учи, че съпругата трябва да остава винаги вярна на мъжа си! — Преди да съумее да й отговори, лейди Мелбрук сложи ръце на раменете й и я погледна в очите. — Нямате представа какво ще предизвикате, ако се присъедините публично към неговите опоненти! Това е Англия, Джени, а вашият съпруг е… той е легенда! Ще го направите за посмешище! Всеки, който ви е харесвал, ще започне да ви презира, да не говорим как ще се подиграват на Ройс, задето не е могъл да спре собствената си жена! Моля ви, Джени, умолявам ви с цялото си сърце — не правете това!
— Аз… аз трябва да напомня на съпруга си, че е време за… — опита се да се измъкне тя. — …Преди да разберем, че към церемонията ще има толкова голям интерес, бяхме определили тази вечер за васалите, които трябва да дойдат в „Клеймор“ и да положат клетва за вярност пред мъжа ми…
Двама от крепостните селяни, стоящи наблизо, се загледаха в отдалечаващия се гръб на Джени — изглеждаха така, сякаш някой ги бе зашлевил през лицето. След секунда обаче се поокопитиха и се втурнаха към ковача, който бе заобиколен от дузина коняри.
— Нейна светлост — извика разтревожено единият селянин — утре ще седи при шотландците! Ще вика срещу нас!
— Лъжеш! — изрева насреща му едно младо конярче, за чиято изгорена ръка Дженифър собственоръчно се беше погрижила, превързвайки я предния ден. — Тя никога не би направила това! Тя е една от нас!
— Милорд! — извика Дженифър на съпруга си, когато се доближи до него.
Ройс говореше с лорд Мелбрук, но щом чу гласа й, веднага се обърна към нея. Мъжът на Катрин Мелбрук зяпна удивено.
— Какво има? — попита херцогът.
Приятелката й беше права. Наистина имаше нещо в очите му, когато я гледаше. Пропъждайки тази мисъл, тя рече:
— Беше казал, че всеки трябва да си легне рано в нощта преди турнира, за да се наспи добре — започна да обяснява, слагайки си онази маска на безизразна учтивост, зад която се прикриваше всеки път, когато говореше с него след смъртта на Уилям. — Ако искаш да стане така, трябва да побързаш да приключиш с клетвите на васалите, преди да е станало твърде късно.