Когато баща й се обърна да се качи на коня си, Дженифър се приближи до ездачите, които едно време бяха нейни приятели и другари в игрите. Надявайки се, че поне някои от тях са чули съгласието й за женитбата и че това може да премахне презрението, което изпитваха към нея, тя се спря до коня на един червенокос мъж.
— Добър ти ден, Реналд Гарвин — рече. — Как е съпругата ти?
Той я изгледа студено и рязко отвърна:
— Добре, надявам се.
Джени преглътна грубото отношение на човека, който навремето я бе учил да лови риба в реката и се бе превивал от смях, когато момичето бе цамбурнало във водата, и се обърна към мъжа до Реналд:
— Ами ти, Майкъл Маклеод? Продължава ли да те боли кракът?
Ледени сини очи срещнаха нейните, след което веднага се отклониха встрани.
Когато се обърна към третия ездач, гласът й звучеше умолително:
— Гарик Кармайкъл, вече минаха четири години, откакто твоята Беки се удави. Искам да ти се закълна, както ти се бях заклела и тогава, че не съм я бутала в реката. Изобщо не сме се карали — това беше лъжа, измислена от Аликзандър, за да…
С лице, сякаш издялано от гранит, Гарик Кармайкъл подкара коня си напред. Без дори да я погледнат, останалите мъже се заизнизваха покрай нея.
Единствено старият Джош, оръжейникът на клана, спря коня си. Той се наведе и сложи ръка на главата й.
— Знам, че казваш истината, момиче — рече. Меките му кафяви очи срещнаха нейните и тя едва сдържа сълзите си. — Гарик Кармайкъл и другите може и да са заблудени от ангелското личице на Аликзандър, но не и стария Джош. Хич няма да ме видиш да скърбя за него. Кланът ще е много по-добре, ако младият Уилям го ръководи. — Кармайкъл и останалите ще мислят другояче, когато се омъжиш за Макферсън заради тях и заради баща си.
— Къде са доведените ми братя? — попита момичето, опитвайки се да смени темата, за да не избухне в плач.
— Прибират се вкъщи по друг път. Не можем да сме сигурни, че Вълкът няма да ни нападне, докато се изтегляме към дома, затова се разделихме на две. — Той отново я потупа по главата и подкара коня си напред.
Джени стоеше като замаяна на пътя, наблюдавайки как ездачите от клана й се изгубват един по един зад завоя.
— Става тъмно — каза Брена, която през цялото време беше стояла наблизо. Гласът й бе изпълнен със съчувствие. — Трябва да се прибираме в манастира.
Манастирът. Само преди някакви си три часа Джени бе излязла оттам в добро настроение и изпълнена с желание за живот, а сега се чувстваше мъртва.
— Прибирай се без мен. Аз… аз не мога да дойда веднага. Имам нужда да се кача на хълма и да поседя малко там.
— Игуменката ще се ядоса, ако не се приберем преди здрачаване — рече Брена загрижено. Винаги ставаше така. Джени нарушаваше правилата, а другото момиче се ужасяваше от това. Брена беше свенлива, покорна и красива, с руса коса и лешникови очи. Колкото тя бе боязлива и плаха, толкова Дженифър беше импулсивна и смела. Без Джени Брена нямаше да има нито едно приключение — даже нямаше да знае какво е това кавга — а пък без Брена Джени щеше да е изживяла къде-къде повече приключения, както и да е минала през доста повече кавги. В крайна сметка двете момичета не можеха едно без друго и всяко се стараеше да предпазва доведената си сестра.
Брена се поколеба, но после с треперещо гласче изрече:
— Добре. Ще дойда с теб. Ако останеш сама, ще изгубиш представа за времето и като нищо може да се натъкнеш на… на някоя мечка в тъмното.
В този момент възможността да бъде убита от мечка не изглеждаше никак зле на Джени — струваше й се, че бъдещето й е забулено в мрак и не я чака нищо хубаво. Въпреки че й се искаше да постои навън, мисълта за притесненията на Брена от игуменката я накараха да поклати глава.
— Не, по-добре да се връщаме.
Без да обръща никакво внимание на думите й, Брена я хвана за ръката и я поведе наляво, към хълма, издигащ се над абатството. Дженифър се удиви — за пръв път доведената й сестра водеше, а тя я следваше.
Сред дърветата край пътя две сенки се прокрадваха, движейки се едновременно с момичетата, които тъкмо изкачваха склона.
Още не бяха стигнали билото, когато Джени каза:
— Като се замислиш, всъщност сега имам възможност да извърша едно важно и благородно дело — тя погледна Брена, — като се омъжа за Макферсън заради добруването на хората ми.
— Да, ти си като Жана д’Арк — съгласи се спътничката й, — която води хората си към победа!
— Само дето трябва да се омъжа за Едрик Макферсън.