— Buon appetito. — Тръшнах две кошници върху дългата дървена маса в трапезарията, без да си давам труд да извадя покритите подноси с храна в тях. Малката група мъже, които чакаха храната си, замлъкнаха. Антонио прекъсна разговора си с друг брат приблизително на неговата възраст, а челото му се сбърчи от безпокойство.
—
—
—
—
—
—
—
—
—
Двайсет и шест
—
—
—
—
—
—