Колекционера беше четирийсет и две годишен, среден на ръст и най-обикновен на вид, с очила с дебели стъкла, отпуснати рамене и рано появила се плешивина, която го правеше по-възрастен. Обличаше се немарливо, оредялата му коса беше вечно мазна и имаше лошия навик да си бърка в носа с пръст, когато мислеше съсредоточено, т.е. почти непрекъснато. Бе отрасъл като самотно, комплексирано и болнаво дете, без приятели, но беше толкова буден, че в училище скучаеше. Съучениците му го ненавиждаха, задето без усилие изкарваше най-високите оценки; учителите също не го обичаха, тъй като беше дребнав и обикновено знаеше повече от тях. Бе започнал кариерата си на петнайсет години със сглобяването на компютри в гаража на баща си. На двайсет и три беше вече милионер, а на трийсет, благодарение на ума и пълната си липса на скрупули, в личните му сметки имаше повече пари от целия бюджет на Обединените нации.
Като малък и той като почти всички бе събирал пощенски марки и монети, на младини бе натрупал колекции от състезателни коли, средновековни замъци, игрища за голф, банки и красиви жени, а сега, на прага на зрелостта, започваше да се увлича от „рядко срещани предмети“. Държеше ги скрити в блиндирани подземия, пръснати из пет континента, та, в случай на катаклизъм, безценната му сбирка да не пропадне изцяло. Неудобството на този метод беше, че не можеше да се разхожда сред своите съкровища и да им се радва на всичките едновременно: трябваше да пътува със самолета си от едно място на друго, за да ги вижда, но на практика не изпитваше нужда да го прави често. Достатъчно му бе да знае, че колекциите съществуват, че са на сигурно място и че са негови. Водеше го не любовта към художествените достойнства на събраната плячка, а най-обикновена и нескрита алчност.
Сред безценните притежания на Колекционера беше най-древният ръкопис на човечеството, истинската надгробна маска на Тутанкамон (онази в музея е копие), мозъкът на Айнщайн, нарязан на късчета, които плуваха в бульон от формол, оригинални текстове, написани собственоръчно от Авероес1, човешка кожа, покрита от врата до петите с татуировки, камъни от луната, една ядрена бомба, мечът на Карл Велики, тайният дневник на Наполеон Бонапарт, няколко кости на света Цедилия, както и формулата на кока-колата. Сега мултимилионерът се опитваше да придобие едно от най-редките съкровища на света, за чието съществуване малцина подозираха и до което имаше достъп един-единствен човек. Ставаше дума за златен дракон, целия обсипан със скъпоценни камъни, до който от хиляда и осемстотин години се бяха докосвали само коронованите особи на едно малко независимо царство в планините и долините на Хималаите. Драконът бе забулен в тайнственост, пазеха го чрез заклинания и древни и сложни охранителни мерки. За статуята не се споменаваше в нито една книга или туристически справочник, но много хора бяха чували за нея, а в Британския музей съхраняваха нейно описание. Съществуваше и рисунка върху древен пергамент, открит в манастир от някакъв генерал при нападението на Китай над Тибет. Бруталното военно нашествие бе прокудило над един милион тибетци в Непал и Индия, сред които и Далай Лама — най-високата духовна фигура на будизма.
До 1950 година принцът — престолонаследник на Кралството на Златния дракон бил подлаган от шестата до двайсетата си година на специално обучение в същия манастир в Тибет. Там в продължение на векове се пазели пергаментите с описание на свойствата на въпросната статуя и начина й на действие, които принцът бил длъжен да изучи. Според легендата тя не била обикновена реликва, а чудодеен уред за пророчества, който коронованият владетел имал право да използва само за решаване на затруднения по своите земи. Драконът можел да предсказва от колебанията на климата, влияещи върху качеството на реколтата, до войнствените намерения на съседните страни. Благодарение на тези тайни сведения и на мъдростта на своите управници, малкото кралство бе успяло да поддържа мирното си благоденствие и безрезервна независимост.
Фактът, че статуята беше от чисто злато нямаше никакво значение за Колекционера: той разполагаше с всичкото злато, което поискаше. Интересуваха го само вълшебните свойства на дракона. Бе платил цяло състояние на китайския генерал за откраднатия пергамент, после го бе дал за превод със съзнанието, че без ръководство за употреба, реликвата нямаше да му послужи за нищо. Мишите очички на мултимилионера проблясваха зад дебелите стъкла на очилата при мисълта как ще държи в ръцете си юздите на световната икономика, след като се сдобиеше веднъж с ценния предмет. Щеше да узнава за колебанията на борсата още преди да са станали и по този начин да изпреварва съперниците си и да множи милиардите си. Не можеше да понася мисълта, че е втори по богатство в света.
1
Ибн Руши Мухамад (латинизирано име: Авероес) (1126–1198) — арабски философ и лекар. — Б. пр.