Выбрать главу

Специалиста и неговият клиент нямаха представа, че в същия момент Дил Бахадур, най-малкият син на владетеля на Кралството на Златния дракон, избран да наследи трона, се намираше заедно със своя учител в планинския си дом: пещера, която разчиташе на естествен параван от скали и храсти пред входа, разположена върху нещо подобно на тераса по средата на планински скат. Монахът я бе избрал, защото беше практически недостъпна от три страни, и защото само отличен познавач на местността би могъл да я открие.

Тенсинг бе прекарал няколко години тук като отшелник, в мълчание и самота, докато кралицата и кралят Забраненото кралство не му повериха сина си, за да го подготви. Детето щеше да остане с него до двайсетгодишната си възраст. През това време той трябваше да се превърне в съвършен владетел, посредством изключително строги упражнения, които малко човешки същества биха издържали. Но всички упражнения на този свят нямаше да дадат необходимия резултат, ако Дил Бахадур не притежаваше развит ум и неопетнено сърце. Тенсинг беше доволен, защото неговият ученик бе дал многократни доказателства за тези две качества.

Принцът живееше с монаха от дванайсет години, спеше върху камъните, завит с кожа от як, спазваше строга вегетарианска диета и се бе посветил телом и духом религиозните практики, учението и физическото укрепване. Беше щастлив. Нямаше желание да променя живота си и наблюдаваше с тъга наближаването на мига, който следваше да се приобщи отново към света. Ала не бе забравил чувството на ужас и самота, когато на шест години се бе озовал в затънтено високопланинско убежище с напълно непознат, грамаден като великан човек, който го остави да плаче три дни, без да се намеси, докато не му останаха сълзи за проливане. Никога повече не заплака. От този ден великанът замести майка му, баща му и останалите членове от семейството, стана неговият най-добър другар, съветник, учител по Тао шу и духовен водач. От него бе научил почти всичко, което знаеше.

Тенсинг го преведе стъпка по стъпка по пътя на будизма, научи го на история и философия, запозна го с природата, с животните и с лековитата сила на растенията, разви интуицията и въображението му, подготви го за бъдещи битки, като в същото време му показа стойността на мира. Въведе го в тайните на свещенослужителите и му помогна да постигне необходимото за владетеля умствено и физическо равновесие. Едно от задължителните упражнения на принца бе да стреля с лък прав, с яйца под ходилата, или клекнал, с яйца под задната част на коленете.

— Точното попадение на стрелата не е достатъчно, Дил Бахадур, освен това ти трябва да си силен и непоколебим, да владееш всички свои мускули — повтаряше му търпеливо монахът.

— Може би ще е по-полезно да изяждаме яйцата, почитаеми учителю, — въздишаше принцът, когато смачкаше яйцата.

Духовните упражнения бяха още по-усилени. На десет години момчето изпадаше в транс и достигаше по-висша степен на съзнанието, на единайсет умееше да установява телепатична връзка и да мести предмети, без да ги докосва, а на тринайсет вече бе готов за астрални пътувания. Когато навърши четиринайсет, учителят му отвори отвърстие на челото, за да вижда аурата. Операцията се състоеше в пробиването на черепа, от което му остана кръгъл белег с размера на грахово зърно.

— Всяка органична материя излъчва енергия или аура, ореол от невидима за човешкото око светлина, особено в случаите на хора с особени психически способности. По цвета и формата на аурата могат да се гадаят много неща — обясни му Тенсинг.

В продължение на три лета, ламата обиколи с детето различни градове на Индия, Непал и Бутан, за да се упражнява то в четенето на аурата на хората и животните, които срещаха, но никога не го заведе до красивите долини и планински тераси или балкони, прорязали склоновете на собствената му страна. Забраненото кралство, където щеше да се върне едва след приключване на образованието си. Дил Бахадур се научи да използва окото на челото си с такава точност, че на осемнайсет години — възрастта, на която беше сега, — умееше да различава по вида на аурата лековитите свойства на растенията, доколко свирепо е едно животно, както и емоционалното състояние хората.

Оставаха само две години, докато младежът навърши двайсет, и работата на неговият учител да приключи. Тогава Дил Бахадур щеше за пръв път да се върне при семейството си, а после да отиде да учи в Европа, защото Тенсинг не бе в състояние да му даде някои от абсолютно необходимите за съвременния свят познания, без които нямаше да може да управлява.

Монахът се бе посветил изцяло на подготовката на Принца, за да стане той един ден добър крал и да може да разгадава посланията на Златния дракон, без да подозира, че в Ню Йорк живее една алчна личност, която замисля да го открадне. Обучението бе толкова усилено и натоварено, че понякога ученикът губеше търпение, но непреклонният Тенсинг го заставяше да се труди, докато умората надвиеше и двамата.