— Негово Величество знае за лалетата не по-малко от всеки експерт. На практика той не се нуждае от услугите ми, би могъл да осъществи проекта си и сам, но изглежда е харесал някои от градинските планове, които му показах, и бе така любезен да ме наеме — обясни непознатата. — Говорихме дълго за намеренията му да създаде нови паркове за народа си, като запази местните растителни видове и добави други. Той съзнава, че това трябва да се извърши много внимателно, за да не се наруши екологичното равновесие. В Забраненото кралство има растения, птици и някои дребни бозайници, които вече не се срещат никъде другаде по света. Тази страна е истинско природно светилище.
Представителите на „Интернешънъл джеографик“ помислиха, че монархът вероятно е останал очарован от Джудит Кински, както и те самите. Тази жена създаваше невероятно впечатление; от нея струеше някаква смесица от твърд характер и женственост. Отблизо хармоничните черти и естествените й и изтънчени движения бяха толкова чаровни, че човек трудно отделяше очи от нея.
— Кралят е ревностен защитник на екологията. Жалко, че няма повече управници като него. Абониран е за „Интернешънъл джеографик“. Затова ни издаде визи и прие да направим репортаж — обясни на свой ред Кейт.
— Безкрайно интересна страна — отбеляза Джудит Кински.
— Били ли сте там и друг път? — запита Тимоти Брус.
— Не, но съм чела много за нея. Постарах се да се подготвя за това пътуване не само в професионално отношение, а и да науча повече за хората, обичаите и ритуалите… Не искам да ги обидя с грубите си западни обноски — усмихна се тя.
— Чували сте, предполагам, за приказния Златен дракон… — обади се Тимоти Брус.
— Твърдят, че никой не го е виждал, освен кралете. Може да е само легенда — подхвърли тя.
Въпросът не бе засегнат повече, но Александър забеляза въодушевения блясък в очите на баба си и разбра, че тя ще направи невъзможното, за да се добере до това съкровище. Нямаше да устои на предизвикателството първа да докаже неговото съществуване.
Кейт Колд и Джудит Кински се уговориха да обменят информация и да си помагат, както подобава на две чужденки в непозната страна. На другия край на терасата Текс Армадильо, с вестник върху коленете, отпиваше от бирата си. Тъмните очила с огледални стъкла скриваха очите му, но Надя Сантос усещаше, че той ги изучава с поглед.
Разполагаха само с три дни за разглеждане. Имаха предимството, че след няколкото века британско господство над Индия мнозина тук говореха английски. Но за толкова кратко време нямаше да успеят дори да се плъзнат по повърхността на Делхи, както се изрази Кейт, а камо ли да вникнат в това сложно общество. Контрастите можеха да смаят всекиго: от една страна невероятна нищета, а от друга — красота и разкош. Наред с милионите неграмотни, университетите бълваха чудесно подготвени инженери и учени. В селата нямаше питейна вода, а държавата произвеждаше атомни бомби. Индия се славеше с най-мощната филмова индустрия в света, както и с най-големия брой отшелници, намазани от глава до пети с пепел, които никога не режеха косата, нито ноктите си. Хилядите индуистки божества и системата на кастите изискваха години изучаване.
Александър, свикнал с това, че в Америка всеки горе-долу сам определя живота си, се ужаси от мисълта, че хората тук са белязани от кастата си още по рождение. За разлика от него, Надя слушаше обясненията на Кейт без да дава мнения.
— Ако се беше родила тук, Орлице, нямаше да можеш да си избираш сама съпруг. На девет години щяха да те омъжат за някой дъртак на петдесет. Баща ти щеше да уреди женитбата, без изобщо да те попита — каза й Александър.
— Баща ми със сигурност би направил по-добър избор от мен… — усмихна се тя.
— Луда ли си? Аз никога не бих позволил подобно нещо! — възкликна момчето.
— Ако се бяхме родили в Амазония, в племето на Хората от мъглата, щяхме да ловуваме с отровни стрели, за да се храним. Ако се бяхме родили тук, нямаше да ни се струва странно, че бащите уреждат браковете — обоснова се Надя.
— Как може да защитава подобна система? Погледни каква мизерия! Би ли искала да живееш така?
— Не, Ягуар, но не бих искала да имам и повече от необходимото — отвърна тя.