Кейт Колд ги разведе по дворци и храмове, обиколи с тях пазарите, откъдето Александър купи гривни за майка си и за сестрите си, а на Надя й изрисуваха ръцете с къна, като на булка. Рисунката беше като истинска дантела и щеше да се задържи върху кожата й две-три седмици. Бороба стоеше, както винаги, на рамото или на хълбока на стопанката си, но без да привлича вниманието, както в Ню Йорк, защото тук маймуните бяха по-често срещани дори от кучетата.
На един площад двама змиеукротители седяха на земята по турски и надуваха някакви свирки. Кобрите подаваха глави от кошниците, изправяха се и започваха да се поклащат като хипнотизирани от звука на инструментите. При тази гледка Бороба се разпищя, скочи от господарката си и се покатери светкавично на една палма. Надя се доближи до двамата индийци и взе да шепти нещо на езика на селвата. Изведнъж влечугите се обърнаха към нея съскайки и порейки въздуха с острите си езици. Четири издължени зеници се впиха като кинжали в момичето.
За всеобщо удивление кобрите изпълзяха от кошовете си и заизвиваха тела към Надя. На площада се надигна олелия и хората, станали свидетели на инцидента, се разбягаха панически. За няколко секунди наоколо не остана жива душа, освен Александър и баба му, вцепенени от изненада и ужас. Укротителите се опитваха напразно да подчинят змиите със звука на свирките си, но не смееха да се приближат. Надя стоеше невъзмутима, а върху загорялото й лице се бе изписало по-скоро весело изражение. Не помръдна и на милиметър, когато кобрите тръгнаха да се увиват около краката й, да пълзят по слабото й тяло към лицето, без да престават да съскат.
Плувнала в ледена пот, Кейт помисли, че за пръв път в живота си ще припадне. Седна на земята и така си остана, пребледняла като платно, с широко отворени очи, неспособна да каже и дума. След първия миг на уплаха, Александър разбра, че не бива да мърда. Достатъчно добре познаваше чудатите способности на своята приятелка. В Амазония я бе видял да хваща с ръка една от най-отровните змии в света, сурукуку, и да я хвърля надалеч. Разбра, че ако никой не направи погрешна стъпка, която да раздразни кобрите, Орлица ще бъде в безопасност.
Сцената трая няколко минути, докато момичето издаде някаква заповед на горския си език и влечугите се свлякоха от тялото й и влязоха в кошниците си. Укротителите бързо хлопнаха капаците им, грабнаха ги и побягнаха, убедени, че чужденката с пера в косите е демон.
Надя повика Бороба и след като маймуната отново се настани на рамото й, продължи най-спокойно разходката си из площада. Александър я последва с усмивка, без никаква забележка, развеселен от това, че баба му бе загубила напълно обичайното си хладнокръвие пред опасностите.
6
Сектата на Скорпиона
Последния ден Кейт Колд трябваше да прекара няколко часа в една пътническа агенция в Делхи, ако искаше да вземе билети за единствения седмичен полет до Кралството на Златния дракон. Не че имаше много пътници, просто самолетът беше малък. Докато се занимаваше с това, тя разреши на Надя и Александър да отидат сами до Червената крепост, която се намираше близо до хотела. Ставаше дума за огромно старинно укрепление, задължителен обект за всеки турист.
— Не се разделяйте по никакъв повод и преди залез-слънце да сте в хотела — нареди им писателката.
По време на колониалната епоха в Индия крепостта била използвана от английските войски. Огромната страна била считана за най-скъпоценния камък в британската корона, докато през 1949 година най-сетне получила независимост. Тогава укреплението запустяло. Туристите посещаваха само част от огромното здание. Малцина познаваха вътрешността му: истински лабиринт от тунели, тайни помещения и подземия, плъзнали под града като пипалата на октопод.
Надя и Александър тръгнаха след един екскурзовод, който развеждаше група туристи с обяснения на английски. Обедният зной не смогваше да проникне в крепостта и вътре беше прохладно, а стените — покрити със зелената патина на трупаната с векове влага. Във въздуха се носеше неприятна миризма: според водача това било от урината на хилядите плъхове, които живеели в подземията и излизали само нощем. Ужасени, туристите запушваха носа и устата си, а неколцина дори побягнаха навън.
Изведнъж Надя посочи в далечината: облегнат на една колона, Текс Армадильо се оглеждаше във всички посоки, като че ли очакваше някого. Първата им мисъл бе да отидат да го поздравят, но Александър забеляза нещо особено в държанието му и задържа приятелката си за ръката.
— Чакай, Орлице, нека видим какво търси тук този човек. Нямам му никакво доверие — каза момчето.