Текс Армадильо, мъжът с черните дрехи и още двама непознати, облечени по същия начин, клечаха на пода около маслена лампа, която светеше слабо, но достатъчно, за да ги видят децата. Невъзможно беше да се приближат още — нямаше къде да се скрият, — освен това им беше ясно, че ако бъдат открити, лошо им се пишеше. В съзнанието на Ягуар проблесна мисълта, че никой не знае къде се намират. Ако загинеха в тия подземия, нямаше да открият останките им с дни, а може би и със седмици. Чувстваше се отговорен за Надя — в крайна сметка идеята да последват Текс беше негова — и ето че сега бяха изпаднали в безизходица.
Мъжете разговаряха на английски и думите на Текс Армадильо звучаха отчетливо, докато на останалите почти не им се разбираше. Въпреки това беше очевидно, че уговарят някаква сделка. Видяха как Текс Армадильо подава пачка банкноти на онзи, който имаше вид на главатар на бандата. После ги чуха да спорят дълго за нещо, което изглежда беше планът им за действие: шепнеха си за огнестрелно оръжие, за планини, за някакъв храм или палат — не бяха съвсем сигурни.
Главатарят разгъна географска карта върху пръстения под, приглади я с длан и с върха на ножа си посочи на Текс Армадильо някакъв път. Светлината на маслена лампа падаше право върху разбойника. От разстоянието, на което се намираха, момичето и момчето не можеха да видят добре картата, но ясно различиха прегорения с огън знак върху мургавата му ръка, еднакъв с този на кокалената дръжка на ножа му: скорпион.
Алекс сметна, че са видели достатъчно и че трябва да изчезнат, преди тайната среща да е приключила. Единственият изход от подземието беше коридорът, където се намираха в момента. Значи се налагаше да се отдалечат, преди конспираторите да са тръгнали обратно, иначе щяха да ги заварят там. Надя отново се допита до Бороба, която ги поведе без колебание от рамото на своята стопанка. Успокоен, Александър си спомни какво го съветваше баща му, когато се катереха заедно по планините: „Посрещай препятствията по реда на тяхното появяване, не прахосвай енергия в страхове какво може да се случи в бъдеще“. Усмихна се и си помисли, че може би излишно се тревожи чак толкова, защото не всичко зависеше само от него. Надя беше човек с много способности и неведнъж го бе доказала. Не биваше да забравя това.
Петнайсет минути по-късно двамата стигнаха до нивото на улицата и скоро дочуха гласовете на туристите. Ускориха крачка и се смесиха с групата. Повече не видяха Текс Армадильо.
— Какво знаеш за скорпионите, Кейт? — запита Александър баба си, когато се събраха в хотела.
— Някои от срещаните в Индия видове са изключително опасни Ухапването км може да причини смърт. Надявам се да не се стига дотам, защото ще се забавим: нямам време за погребения — отвърна тя с престорено безразличие.
— Още не ме е ухапал скорпион.
— Тогава защо питаш?
— Искам да знам дали скорпионът означава нещо. Дали не е някакъв религиозен символ например?
— За змията знам, че е, най-вече кобрата. Според легендата, когато Буда медитирал, край него бдяла огромна кобра. Но за скорпионите не съм чувала нищо.
— Можеш ли да научиш?
— Ще трябва да се свържа с досадника Людовик Льоблан. Сигурен ли си, че искаш от мен подобна жертва, момче? — изсумтя недоволно писателката.
— Мисля, че може да се окаже много важно, бабо, извинявай, искам да кажа Кейт…
Тя включи преносимия си компютър и изпрати съобщение на професора. Предвид часовата разлика, беше невъзможно да му се обади по телефона. Не знаеше кога ще й отговори, но се надяваше да е скоро, защото нямаше представа дали ще могат да се свържат от Забраненото кралство. Подчинявайки се някакво свое предчувствие, тя се обърна по електронната поща и към своя приятел Исак Розенблат с въпроса дали знае нещо за Златния дракон, който според мълвата съществувал в страната, за която се бяха запътили. За нейна изненада бижутерът отговори на часа:
„Момиче! Колко се радвам, че се обаждаш! Разбира се, че знам за тази статуя, всеки сериозен бижутер е чел за нея — тя е една от най-редките и най-ценни реликви в света. Никой не е виждал прочутия дракон, и снимки няма, но има рисунки. Висок е около шейсет сантиметра и се предполага, че е от масивно злато. Но това не е всичко: става дума за старинен и невероятно красив златарски шедьовър. Освен това е покрит със скъпоценни камъни; само двата съвършено симетрични рубини-звезда, които според легендата са инкрустирани вместо очи, струват цяло състояние. Защо питаш? Дано не си намислила да крадеш дракона, както ония диаманти от Амазония!“