— Дано да ги видя отново живи и здрави — прошепна Надя, когато тримата се скриха зад високите скали пред тясната пещера.
На слизане към леговището на сините разбойници, тримата мъже вече можеха да вървят по-бързо, едва ли не тичешком. Беше студено, макар да грееше слънце. Въздухът беше толкова бистър, че погледът стигаше до долините и гледката отвисоко беше наистина пленителна. От всички страни ги заобикаляха стръмни заснежени хребети, а в нозете им се простираха възвишения, покрити с божествена растителност, и зелени оризови полета, разположени терасовидно по склоновете. В далечината светлееха тук-там белите стени на манастирите, селцата с домове от кирпич, дърво, камък и слама, с покриви във форма на пагода и криви улици, и всичко това вписано в природата като продължение на терена. Тук времето се измерваше според сезоните и животът течеше бавно и спокойно.
С бинокъл биха могли да видят разветите навред молитвени знамена, огромните цветни изображения на Буда, изрисувани по скалите, биволите, опънали мишци пред плуговете, жените с гердани от тюркоаз и сребро, тръгнали на пазар, децата, заиграли се с парцалени топки. Човек трудно можеше да си представи, че този малък, мирен и красив народ, успял да се съхрани невредим с векове, сега зависи от прищевките на шайка убийци.
Александър и Дил Бахадур ускориха крачка с мисъл за момичетата, които трябваше да спасят преди да бъдат дамгосани с нагорещено желязо по челото или да им се случи нещо още по-страшно. Не знаеха какви опасности ги грозят в това премеждие, но бяха сигурни, че няма да са малко. Тенсинг, за разлика от тях, не се губеше в подобни терзания. За него пленничките бяха само първата част от мисията, втората — спасяването на краля, го тревожеше далеч повече.
Междувременно в Тункхала се бе пръснала новината, че владетелят е изчезнал. В телевизията го очакваха, за да направи обръщение към нацията, но той не се появи. Всички тънеха в догадки къде ли е отишъл, въпреки усилията на генерал Мияр Кунлун да запази събитието в тайна. Подобно нещо се случваше за пръв път в историята на този народ. Първородният син на монарха, същият, който бе спечелил състезанията по стреляне с лък по време на празненствата, зае временно мястото на баща си. Ако в близките дни кралят не се появеше, генералът и първожреците трябваше да потърсят Дил Бахадур, за да поеме длъжността, за която се бе готвил повече от дванайсет години. Всички обаче се надяваха това да не се наложи.
Носеха се какви ли не слухове и предположения: че кралят се е оттеглил за медитация в някой манастир високо в планината, че е отпътувал за Европа с чужденката Джудит Кински, че е отишъл в Непал при Далай Лама. Но нито един от тях не съответстваше на прагматичния и разумен характер на владетеля. От друга страна беше невъзможно отпътуването му да остане незабелязано, а седмичният полет така или иначе беше едва в петък. Монархът никога не би загърбил отговорностите си, особено, когато страната бе изпаднала в криза покрай похитените момичета. Заключението на генерала и на останалите жители на Забраненото кралство бе, че му се е случило нещо изключително тревожно.
Мияр Кунлун прекрати търсенето на отвлечените и се върна в столицата. Кейт Колд все така го следваше по петите и научи от първа ръка някои поверителни подробности. На входа на двореца тя забеляза Уанджи, техният водач, клекнал край една колона до портала, да чака вести за дъщеря си Пема. Той се хвърли на врата на американката със сълзи на очи. Изглеждаше друг човек, сякаш за тези дни бе остарял с двайсет години. Кейт рязко го отблъсна — много мразеше сантименталните излияния, — но за утеха предложи глътка чай с водка от манерката, с която никога не се разделяше. После го хвана под ръка и го поведе към генерала, защото имаше нужда от преводач. Мияр Кунлун говореше английски като Тарзан.
Научиха, че кралят бил прекарал вечерта и част от нощта в залата на Великия Буда в централната част на двореца, придружен само от любимия си леопард Чеуан. Един-единствен път прекъснал медитацията си, за да се разтъпче из градината и да изпие чашата жасминов чай, която му поднесъл възрастен монах. Точно той съобщи на генерала, че Негово Величество винаги се молел по няколко часа, преди да се обърне за съвет към Златния дракон. В полунощ, когато влязъл с нова чаша чай, повечето от свещите били угаснали, но сумракът не му попречил да види, че кралят вече не е в помещението.