Кралят бе седнал трона много млад, поради преждевременната смърт на баща си, още преди да е приключил подготовката си при свещенослужителите. Липсваха му познания и не беше развил както е редно паранормалните си способности. Не можеше да вижда аурата на хората, нито да чете мислите им, не предприемаше астрални пътувания, не умееше да лекува със силата на съзнанието си, макар да успяваше да постигне други неща, като да спира дишането си и да се предава в ръцете на смъртта по своя воля.
Компенсираше празнотите в обучението си и недостига на психическа мощ със силно развит здрав разум и постоянни духовни упражнения. Беше добър човек, без лични амбиции, отдаден напълно на благоденствието на народа си. Обкръжаваше се с верни хора, които му помагаха да взима правилни решения, и поддържаше ефикасна система за информация, за да е наясно какво става в страната му и по света. Царуваше скромно, защото не се чувстваше достатъчно подготвен за ролята на крал. Имаше намерението да се оттегли в манастир, когато синът му Дил Бахадур седнеше на трона, но след като се запозна с Джудит Кински бе започнал да се съмнява и в религиозното си призвание. Чужденката бе единствената жена, успяла да го развълнува след смъртта на съпругата му. Чувстваше се много объркан и в молитвите си настояваше просто да стане онова, което му е писано, независимо какво е то, без да причинява вреда на другите.
Монархът знаеше шифъра за разгадаване на посланията на Златния дракон — наизустил го бе още на младини, — но му липсваше още едно важно нещо: интуицията на третото око. Можеше да тълкува само част от сведенията на статуята. Всеки път, когато застанеше пред нея, съжаляваше за тези свои ограничения. Утехата му бе, че синът му Дил Бахадур, щеше бъде много по-добре подготвен от него, за да управлява нацията.
— Такава е моята карма в това превъплъщение: да бъда крал, без да го заслужавам — често шепнеше той с прискърбие.
Същата вечер, след няколко часа напрегнато медитиране, той почувства съзнанието си пречистено, а сърцето си — разтворено. Направи дълбок поклон пред Великия Буда, допирайки земята с чело, помоли го за вдъхновение и се изправи. Колената и гърбът го боляха от продължителната неподвижност. Завърза верния си Чеуан с верига за една халка на стената, изпи последната глътка от вече изстиналия жасминов чай, взе свещ и излезе от залата. Босите му нозе се плъзгаха безшумно по гладкия каменен под. По пътя се размина с неколцина прислужници, които по това време почистваха безмълвно двореца.
По заповед на генерал Мияр Кунлун повечето от пазачите бяха заминали в подкрепление на малобройните кралски войскови части и полицията, тръгнали да търсят изчезналите момичета. Кралят почти не забеляза отсъствието им, защото дворецът беше много добре защитен. През деня стражите служеха по-скоро за украса, а нощем само шепа от тях оставаха на пост, тъй като всъщност не бяха нужни. Над кралското семейство никога не бе надвисвала опасност.
Хилядата стаи в двореца бяха свързани помежду си от истински рояк от врати. Някои от помещенията разполагаха с четири изхода; други, — шестоъгълните — с шест. Човек много лесно можеше да се загуби, затова архитектите на древната сграда бяха издълбали пътеводни знаци по вратите на горните етажи, но в подземията, до които имаха достъп само неколцина монаси и монахини, подбрани часови и кралското семейство, подобни указания не съществуваха. Тъй като се намираха на десет метра под земята, нямаше прозорци, следователно и никакви опорни точки.
Стаите в подземието, проветрявани посредством остроумна система от тръби, бяха пропити от особена миризма на вековна влага, лой от лампите и различните видове тамян, които монасите палеха, за да плашат плъховете и злите духове. Някои помещения се използваха за съхраняване на пергаментите на държавната управа, статуи и мебели; други бяха склад за лекарства, храни или стари, излезли от употреба оръжия, но по-голямата част бяха празни. Стените бяха изрисувани с религиозни сцени, дракони, демони, дълги текстове на санскрит, ужасяващи описания на наказанията, които очакват в отвъдното душите на злосторниците. И по таваните имаше рисунки, но те бяха почернели от саждите на светилниците.
Негово Величество навлизаше в дълбините на двореца и поднасяше пламъка на свещта си към всяка следваща лампа. Време беше да прекара електричество в цялата сграда, мислеше си той, а не само в крилото на най-горния етаж, където живееше кралското семейство. Той отваряше врата след врата и вървеше без колебание, защото познаваше пътя на пръсти.