Скоро стигна до правоъгълна зала, по-просторна и по-висока от останалите, осветявана от двойна редица златни светилници. В дъното се извисяваше огромна порта от бронз и сребро с инкрустирани ясписи. Двама млади пазачи, облечени в старинните униформи на кралски херолди, с кичури пера върху сините копринени калпаци и копия, украсени с разноцветни ленти, стояха на пост от двете страни на портала. Личеше, че са уморени, защото от дълги часове стояха самотни в гробовната тишина на подземията. Когато видяха краля, те паднаха на колене, докоснаха пода с чело и останаха така, докато той не ги благослови и не им даде знак да се изправят. После се обърнаха с лице към стената, както изискваше протоколът, за да не видят как владетелят отваря вратата.
Кралят завъртя няколко от многобройните ясписи за украса, натисна вратата, пантите й тежко проскърцаха и тя се отвори. Прекрачил веднъж прага, масивните й крила хлопнаха зад него. В този миг автоматично се задействаше охранителната система, която вече хиляда и осемстотин години бдеше над Златния дракон.
Скрит зад гигантските папрати в градината около палата, Текс Армадильо следеше всяка стъпка на монарха в дворцовите подземия, сякаш бе залепен за петите му. Виждаше го съвсем ясно на малък екран, благодарение на модерната технология. Кралят не подозираше, че носи на гърдите си миниатюрна и изключително прецизна камера, посредством която американецът го наблюдаваше как преодолява всяко едно от препятствията и отваря механизмите, които предпазваха Златния дракон. В същото време координатите на обиколката му се записваха, като върху карта, от GPS — Глобална система за позициониране, която по-късно щеше да им позволи да го последват. Текс не можа да се сдържи и се усмихна: Специалиста наистина беше гений, никога не разчиташе на случайността. Уредът в ръката му, далеч по-чувствителен, по-точен и с по-голям обхват от обичайните, бе току-що разработен в Съединените щати за военни цели, но още не беше пуснат за широка употреба. Специалиста обаче можеше да се сдобие с всичко, защото разполагаше с необходимите връзки и средства.
Дванайсетте най-добри сини воини на Сектата чакаха заповедите на Текс Армадильо, скрити сред растенията и статуите в парка. Останалите действаха в планините по другата част от плана, където подготвяха бягството със статуята и държаха в плен момичетата. Този забавен елемент също бе плод на макиавелския ум на Специалиста. Полицията и войската бяха заети с издирването, благодарение на което те щяха да проникнат в двореца безпрепятствено.
Макар да се чувстваха напълно сигурни, злодеите пипаха предпазливо: указанията на Специалиста бяха пределно ясни — не биваше да привличат вниманието. Нуждаеха се от няколко часа преднина, за да отмъкнат статуята и да накарат краля да издаде шифъра. Знаеха точно колко часовои са останали и къде са разставени. Вече бяха очистили четиримата градинари и се надяваха труповете им да не бъдат открити до следващата сутрин. Движеха се, както винаги, въоръжени до зъби с кинжалите си, на които имаха повече вяра, отколкото на огнестрелните оръжия. Американецът носеше пистолет „Магнум“ със заглушител, но ако всичко вървеше по план, нямаше да му се наложи да го използва.
Текс Армадильо не беше голям любител на насилието, макар че в неговия занаят то беше неизбежно. Според него насилието беше работа за наемни убийци, а той се смяташе за „интелектуалец“, за човек на идеите. Таеше амбицията да замести Специалиста или да създаде своя организация. Компанията на сините разбойници не му беше приятна — те бяха предатели и недодялани престъпници, с които едва се разбираше, и не беше съвсем сигурен дали ще ги удържи под контрол, ако се наложеше. Беше уверил Специалиста, че за тази мисия се нуждае само от двама от най-добрите си хора, но вместо отговор, бе получил заповедта да се придържа стриктно към плана. Армадильо знаеше, че най-малката липса на дисциплина или отклонение, можеше да му коства живота. Специалиста беше единственият човек на света, от когото се страхуваше.
Указанията му бяха изрични: да проследи всяка стъпка на краля, посредством скритата камера, да го изчака да стигне до залата със Златния дракон и да активира статуята, за да се увери, че тя действа, после да влезе в двореца и с помощта на модерната апаратура да достигне до Последната порта. Наредено му бе да вземе със себе си шестима мъже: двама, за да носят съкровището, двама, за да отвлекат краля и двама за охрана. За да преодолее Свещеното пространство, трябваше да избегне капаните, за което щеше да разчита на видеото.