Идеята да похити държавния глава на един народ и да открадне най-ценната му вещ би била немислима навсякъде другаде, освен в Забраненото кралство — тук престъпленията бяха нещо почти непознато, поради което липсваха съответните защитни сили. Да нападне страна, чиито жители все още си светеха със свещи и смятаха телефона за вълшебно устройство, беше за Текс Армадильо по-лесно от детска игра. Презрителната гримаса обаче изчезна от лицето му, когато видя на екрана хитроумните начини за охрана на Златния дракон. Задачата нямаше да е толкова проста, колкото си представяше. Умовете, сътворили тези капани преди осемнайсет века, съвсем не бяха първобитни. Неговото преимущество беше в това, че Специалиста притежаваше по-висша степен на интелигентност.
Когато се увери, че кралят е достигнал последната зала, Текс даде знак на шестима от сините злодеи да пазят тила им, както беше предвидено, а той поведе останалите към двореца. Влязоха през един заден вход на първия етаж и веднага се озоваха в преддверие с четири врати. С помощта на електронната карта американецът и сподвижниците му, преминаваха почти без колебание от едно помещение в друго, докато стигнаха до самото сърце на сградата. Пред Последната порта се сблъскаха с първото препятствие: двамата войници на пост. При вида на натрапниците, те вдигнаха копията си, но още непристъпили, два кинжала, хвърлени от няколко метра разстояние, се забиха в право в гърдите им. Паднаха по очи.
Следвайки стъпка по стъпка показанията на видеоекрана, Текс Армадильо завъртя същите ясписи, към които бе посегнал и кралят. Вратата тежко се отвори, разбойниците прекрачиха прага и се озоваха в кръгла стая с девет еднакви тесни врати. Запалените от монарха лампи хвърляха треперливи отблясъци върху скъпоценните камъни за украса.
Тук владетелят бе застанал върху изрисуваното на пода око, беше разперил ръце под формата на кръст и веднага след това се бе завъртял на четирийсет и пет градуса, така че дясната му длан да сочи към вратата, която следваше да отвори. Текс Армадильо повтори движенията му, следван по петите от суеверните мъже на Скорпиона, всеки от които стискаше по един кинжал между зъбите си и още два в ръце. Американецът подозираше, че екранът не регистрира всички опасности, които ги очакваха — някои от тях щяха да бъдат чисто психологически или като триковете на факир. Той бе наблюдавал как кралят преминава без колебание през някои на вид празни стаи, ала това не означаваше, че наистина бяха такива. Трябваше да се движат много предпазливо.
— Не пипайте нищо — предупреди той хората си.
— Чували сме, че тук има демони, магьосници и чудовища… — промърмори единият от тях на заваления си английски.
— Пълни измислици — отсече Армадильо.
— Казват също, че който посегне на Златния дракон, ще стане жертва на ужасно проклятие…
— Глупости! Суеверия, чисто невежество!
Мъжът се засегна и когато преведе забележката на американеца на другарите си, те едва не се разбунтуваха.
— Аз ви мислех за бойци, а вие треперите като деца! Страхливци! — изплю се Армадильо с безкрайно презрение.
Първият бандит вдигна възмутен ножа си, но Армадильо вече бе извадил пистолета и в светлите му очи се появи убийствен блясък. Сините мъже вече съжаляваха, че са приели да участват в това приключение. Шайката се прехранваше с най-обикновени престъпления, а това тук беше нещо различно. Уговорката беше да откраднат някаква статуя, срещу което щяха да получат цял арсенал модерни огнестрелни оръжия и куп пари, за да си купят коне и всичко каквото пожелаеха, но никой не ги беше предупредил, че дворецът е омагьосан. Късно беше за отстъпление — нямаха избор, трябваше да следват американеца до край.
След като преодоляха едно по едно всички предохранителни препятствия до съкровището, Текс Армадильо и четирима от неговите хора се добраха до залата на Златния дракон. Макар че модерната технология им позволяваше да виждат по какъв начин монархът избягва капаните, двама от бандитите бяха застигнати от ужасна смърт: единият на дъното на кладенец, а другият — от силна отрова, която за няколко минути разкапа месата му.
Така както предполагаше американецът, освен смъртоносните засади, се бе наложило да преодолеят и психологически уловки. За него това бе равносилно на слизането в някакъв психеделичен ад, но успя да запази самообладание, повтаряйки си, че голяма част от страховитите образи, които им налитаха, са чисто и просто плод въображението им. Той беше професионалист и владееше напълно тялото и разума си. За първичните хора Сектата на Скорпиона обаче, пътят към дракона беше още по-страшен, защото те не правеха разлика между действителност и фантазия. Свикнали бяха да се сблъскват с най-неочаквани препятствия, без да трепнат, но всяко необяснимо нещо ги хвърляше в паника. Този омагьосан палат им действаше на нервите.