— Е, и преди съм го чувал. Забравяш ли онзи измамник в Перт?
— Не, сър.
— Онзи, който ти каза, че има една от онези вкаменелости на хипопотам-джудже от Малагаси? И той уж беше експерт.
— И се оправих с него, нали?
Кинг направи пауза. Намръщеното му лице се отпусна и той се засмя.
— О, да. Слушай обаче, синко. Искам едно от онези калико-какви-бяха-там. Истинско!
— Каликотериум — услужливо му напомни Ръс.
— Не ме е еня как се казва! Някакъв латински! Бог да ми е на помощ. Намерете ми едно такова! Вече казах на онзи нехранимайко Дон Мейфийлд, че съм подготвил мястото. Ясно ли е?
— Да, сър, напълно.
— Добре тогава. Нова тема: току-що се срещнах с най-новите ни членове. И на двамата им сече пипето. Сигурно няма да губят много време. Ако имаме късмет, ще се поразтършуват из къщата в Монтерей и ще поемат към теб. Ще те уведомя, когато отлетят.
— Да, сър.
— И ги дръж изкъсо, чуваш ли? Ако ти се измъкнат, ще ти смъкна кожицата!
3.
Голдфиш Пойнт, Ла Джола
Близо до Сан Диего, Калифорния
След като се разделиха с Кинг, Сам и Реми се върнаха в Пулау Легунди, където, както можеше да се очаква, намериха професор Стан Дайдел да наблюдава обекта. Бившият преподавател на Реми от Бостънския университет си беше взел отпуск, за да участва в разкопките. След като чу новините за Олтън, Дайдел се съгласи да контролира разкопките, докато се върнат или докато си намерят постоянен заместник.
След трийсет и шест часа и три прекачвания, семейство Фарго се приземиха в Сан Диего по обяд, местно време. Сам и Реми наминаха първо през дома на Олтън, за да съобщят на съпругата на Франк. После оставиха багажа си във фоайето на собствения си дом, и сега слизаха по стълбите към владенията на Селма — нейния работен кабинет.
Сто и осемдесет квадратни метра, високото пространство бе заето от шестметров работен плот с яворово покритие, осветен отгоре от висящи халогенни лампи и обграден от столове с високи облегалки. По протежението на една от стените се намираха три полукабинки, всяка с по чисто нова дванайсетядрена работна станция „Мак Про“ и трийсетинчов дисплей с висока резолюция — както и двойка остъклени офиси и библиотека за проучвания. Срещуположната стена беше посветена на единственото хоби на Селма: четириметров соленоводен аквариум с вместимост почти две хиляди литра, пълен с дъгоцветно множество риби. Тихото му клокочене беше почти като музикален фон на помещението.
Над работното пространство на първия етаж домът на Фарго беше къща в испански стил, с площ над хиляда квадратни метра и на три етажа. На етажите липсваха стени, а таваните бяха сводести, с достатъчно прозорци, за да не им се налага да използват лампите за повече от няколко часа на ден. Каквото електричество им беше нужно, идваше най-вече от плътния ред новомонтирани слънчеви панели на покрива.
На най-горния етаж се намираше главният апартамент на Сам и Реми. Точно под него се намираха четири помещения за гости, всекидневна, трапезария и хол, който бе построен над морето. На втория етаж имаше гимнастически салон с екипировка за аеробна и кръгова тренировка, сауна, басейн с изкуствено насрещно течение, катераческа стена и сто и осемдесет квадратни метра под от твърда дървесина, където Реми упражняваше фехтовката си, а Сам — джудото си.
Сам и Реми седнаха в два стола в единия ъгъл на работния плот. Селма се присъедини към тях. Носеше обичайните си работни дрехи: панталони каки, гуменки, ярко боядисана тениска, очила с рогови рамки и огърлица. Пийт Джефкоут и Уенди Кордън също се присъединиха към групичката. С тен, в добра форма, руси и приветливи, асистентите на Селма бяха типични калифорнийци, но далеч не бяха плажни безделници. Джеф имаше диплома по археология, а Уенди — по социология.
— Тревожи се — започна да разказва Реми, — но добре го прикри, заради децата. Казахме й, че ще я държим в течение. Селма, ако може, поддържай връзка с нея всеки ден, докато ни няма…
— Разбира се. Как мина срещата ви с Негово Височество?
Сам й разказа.
— Реми и аз го обсъдихме в самолета. Говори каквото трябва и е усвоил до съвършенство номерът с момчето от ранчото, но нещо не се връзва.
— Помощницата му Петканка, например — каза Реми и описа Жилан Шъ. Макар когато не беше в присъствието на Кинг, жената да плашеше, на борда на гълфстрийма поведението й говореше друго. Скастрянето за броя ледени кубчета и реакцията й показваха, че не просто се страхува от него, а и че той самият е тиранин, обсебен от желание за контрол.