Сам угаси фаровете и сега къщата беше осветена само от бледите лунни лъчи, които успяваха да пробият през мъглите. Сам взе от задната седалка една кожена торба, излязоха и затвориха вратите. Двойното изтропване прозвуча неестествено силно. Сам извади фенерчето си и го включи.
По алеята стигнаха до входната врата. Опипвайки с крак, Сам провери доколко са стабилни стъпалата. Кимна на Реми, двамата се качиха и отключиха с ключа, който Жилан им даде. Сам побутна вратата — пантите проскърцаха. Един след друг, двамата Фарго пристъпиха през прага.
— Светни ми малко — помоли Реми.
Сам се обърна и насочи лъча към стената, до касата, където Реми опипом търсеше ключ. Откри го. Жилан им беше казала, че ще има електричество и се оказа права. В три от ъглите на стаята се включиха мътни подови лампи.
— Не е толкова изоставена, колкото Кинг я изкара — отбеляза Сам. Не само, че светеха лампите, ами и никъде не се виждаше и прашинка прах. — Сигурно я чисти редовно.
— Не ти ли се струва странно? — попита Реми. — Не само не я променя четирийсет години след изчезването на баща си, но и я поддържа, докато дворът буренясва.
— Самият Чарли Кинг ми се струва странен, така че не, не съм изненадан. Добави му фобия към микроби и му скрий нокторезачките и имаш почти втори Хауърд Хюз.
Реми се засмя.
— Е, добрата новина е, че нямаме много терен за обхождане.
Беше права. Виждаха по-голямата част от дома на Були направо от входа — седемметрова квадратна стая, която приличаше на личен кабинет. Източната и западната стена бяха заети от библиотеки, екзотични украшения, снимки в рамки и стъклени витрини, в които се намираха предмети, приличащи на вкаменелости.
Насред стаята имаше кухненска маса, която Люис бе използвал като бюро. Върху нея се виждаха стара пишеща машина, химикали, моливи, тефтери и купчини книги. На южната стена имаше три врати. Едната водеше към кухничка, другата към баня и третата — към спалня. С изключение на привкуса на боров ароматизатор и нафталин, къщата миришеше на мухъл и старо тапетно лепило.
— Мисля, че ти си на ход, Реми. Ти и Були като че ли сте били — или сте, сродни души. Ще проверя другите стаи. Изпищи от ужас, ако видиш някой прилеп.
— Не е смешно, Фарго!
Реми беше кораво момиче и никога не се страхуваше да си оцапа ръцете, но ненавиждаше прилепи.
Кожестите им криле, лапите им и сплесканите муцуни й действаха на примитивно ниво. Вси Светии беше напрегнат празник в дома на семейство Фарго, а класическите вампирски филми бяха забранени.
Сам отиде при нея, повдигна брадичката й я целуна.
— Извинявай!
— Приема се.
Докато Сам влизаше в кухнята, Реми огледа библиотеките. Както можеше да се предполага, всички книги бяха отпечатани преди 70-те на миналия век. Люис бе разнообразен читател. Макар много от томовете да бяха свързани с археология и сродните й дисциплини — антропология, палеонтология, геология и т.н., имаше и книги по философия, космология, социология, класическа литература и история.
Сам се върна в главното помещение.
— Нищо интересно в другите стаи. А тук?
— Подозирам, че е бил… — Тя направи пауза и се обърна. — Може би трябва да решим в кое време говорим за него. Мъртъв ли е, или жив?
— Да предположим второто. Франк го е сторил.
Реми кимна.
— Подозирам, че е крайно любопитна личност. Ако трябва да се обзаложа, ще кажа, че е прочел повечето от тези книги, ако не и всички.
— Ако е бил по разкопки толкова често, колкото Кинг казва, как е могъл?
— Скоростен читател? — предложи Реми.
— Възможно е. Какво има зад витрините.
Сам светна към тази до рамото на Реми и тя се взря през стъклото.
— Каменни остриета на Кловис. — Това име, първоначално принадлежащо на праисторическа култура на територията на Северна Америка, сега се използваше за всякакви острието на стрели и копия, направени от камък или кост. — Много хубава колекция.
Заразглеждаха витрините една по една. Колекцията на Люис беше еклектична като библиотеката му. Въпреки че имаше много археологически артефакти — парчета от глинени съдове, резбовани еленови рога, каменни сечива, вкаменени парчета дърво, имаше и елементи, принадлежащи на историческите науки: вкаменелости, скали, илюстрации на изчезнали растения и животни, както и късове от древни ръкописи.
Реми почука стъклото, зад което се намираше пергамент с думи на Деванагари, азбуката — родител на непалците.
— Това е интересно. Мисля, че е репродукция. Има нещо като бележки на преводач: „А. Каалрами, Принстън.“ Но няма превод.
— Проверявам — каза Сам, докато вадеше айфона си.
Изчака да се появи 4G-мрежата му. Вместо това на екрана се появи съобщение: