— Това е интересно. Мисля, че е репродукция. Има нещо като бележки на преводач: „А. Каалрами, Принстън.“ Но няма превод.
— Проверявам — каза Сам, докато вадеше айфона си.
Изчака да се появи 4G-мрежата му. Вместо това на екрана се появи съобщение:
Изберете безжична мрежа.
651 ФПР
Мръщейки се, Сам разгледа надписа, затвори браузъра и включи програма за водене на бележки. Каза на Реми:
— Не мога да се свържа. Погледни!
— Какво?
Той й смигна.
— Погледни!
Реми се приближи и погледна екрана на айфона. На него пишеше: „Следвай ме.“
Реми моментално влезе в ритъм.
— Не съм изненадана, че не можеш да намериш сигнал — каза тя. — Насред нищото сме.
— Как мислиш? Всичко ли разгледахме?
— Струва ми се, че да. Да отидем да потърсим хотел.
Изключиха фенерчето, излязоха и заключиха вратата зад себе си. Реми попита:
— Какво става, Сам?
— Улових безжична мрежа. Кръстена е на адреса: 1651 Фолс Пас Роуд.
Сам върна съобщението на екрана си и го показа на Реми.
— Дали не е съсед?
— Не, обикновеният домашен интернет не се простира на повече от петдесет метра.
— От любопитно по-любопитно — каза Реми. — Не видях модеми или рутери. Защо на уж изоставена къща ще й трябва безжична мрежа?
— Сещам се само за една причина и, предвид с кого си имаме работа, не е толкова невероятна: наблюдение.
— Камери?
— Или подслушвателни устройства.
— Кинг ни следи? Защо?
— Кой знае. Но определено ми погъделичка любопитството. Трябва да се върнем обратно. Хайде, да огледаме.
— Ами ако има външни камери?
Като пусна лъча на фенерчето по фасадата на къщата, Сам закрачи към гаража. Когато стигна до ръба на къщата, спря и надзърна.
— Нищо. — Опита да отвори страничната врата на гаража. Беше заключена. Сам свали анорака си, нави го около дясната си ръка и притисна юмрук в стъклото над бравата, докато то не се изхрущя приглушено. Разчисти парчетата, пресегна се отвътре и отключи.
Когато влезе, му отне само минута да намери електрическото табло. Сам го отвори и огледа. Бушоните бяха стари. Някои от тях обаче изглеждаха подменяни наскоро.
— А сега какво? — попита Реми.
— Няма да бърникам по бушоните.
Той свали фенерчето от таблото към основната плоча, след това вляво към контакта, където откри електромер. Отвори го и изключи главното захранване.
— Ако Кинг няма генератор или резервни батерии някъде наоколо, това би трябвало да свърши работа — каза Сам.
Върнаха се към предната врата. Реми провери на айфона си за безжична мрежа. Нямаше.
— Чисто е — каза тя.
— Да видим какво крие Чарли Кинг.
Когато влязоха, Реми пое право към деванагарския пергамент.
— Сам, може ли да ми дадеш фотоапарата?
Сам бръкна в кожената торба, която стоеше на близкия стол, и й подаде фотоапарата „Canon G10“. Тя започна да снима. Когато приключи, се упъти към следващата витрина.
— Защо да не документираме всичко.
Сам кимна. Той обходи с поглед библиотеките с ръце на хълбоците. Направи бърза сметка наум: имаше около петстотин-шестстотин книги.
— Аз ще прелиствам.
Бързо стана ясно, че на когото и да бе платил Кинг да почисти къщата, този човек не бе обърнал внимание на рафтовете с книги — гърбовете им бяха чисти, но отгоре ги покриваше дебел слой прах. Преди да свали всяка книга, Сам я разглеждаше за отпечатъци. Нито една от тях не изглеждаше четена поне от десетилетие.
След два часа и стотина кихания те върнаха и последната книга на мястото й. Реми, която час по-рано беше приключила със снимките на витрините, помогна с последните стотина тома.
— Нищо — рече Сам, отстъпвайки от рафта, докато бършеше длани в крачолите си. — А ти?
— Не. Макар че попаднах на нещо интересно в една от библиотеките.
Тя включи фотоапарата, намери нужната снимка и я показа на Сам.
— Какви са тези неща? — попита Сам.
— Още не бих се обзаложила, но мисля, че са парчета от щраусови черупки.
— А гравюрата? Език ли е? Изобразително изкуство?
— Не знам. Но ги извадих и ги снимах.
— И защо е важно?
— Конкретно за нас, вероятно не е. Но в по-общ контекст… — Реми сви рамене. — Може би е много важно. През 1999 г. — обясни Реми, екип френски археолози открили скривалище с двеста и седемдесет гравирани парчета щраусови черупки в Южна Африка, в пещерата Диепклооф. Черупките били гравирани с геометрични шарки, датиращи отпреди петдесет и пет хиляди до шейсет и пет хиляди години и идващи от познатия като ховисонс-портска култура от среднокаменната ера. Експертите още обсъждат значението на гравюрите — продължи Реми. — Някои твърдят, че е изкуство. Други — че е карта. Трети — че е форма на писменост.