— Много добре, скъпа. Добра догадка, ала погрешна. Написано е на лова — много рядък език. По последни данни е роден език на едва четири хиляди души. Живеят в северната част на страната край китайската граница, където е бил…
— Мустанг — досети се Сам.
— Да, точно така. И го произнесохте правилно. Браво! Повечето говорещи лова живеят в и около Ло Мантанг. Знаехте ли за Мустанг или отгатнахте?
— Отгатнах. Единствената следа, която имаме за местоположението на Люис Кинг, е снимка, в която уж се появява. Правена е преди година в Ло Мантанг. Открихме пергамента в дома на Люис.
— Носите ли снимката?
— Не — каза Реми, след което хвърли поглед към Сам. Израженията им говореха „Защо не поискахме копие от снимката? Грешка на начинаещи.“ — Но съм сигурна, че можем да се сдобием с нея.
— Ако не ви затруднявам особено. Мисля, че бих познала Були, ако наистина е той.
— Някой друг идвал ли е наскоро да говори с вас за Кинг?
Каалрами се поколеба.
— Преди година, може би малко повече, двойка хлапета бяха тук. Странни на вид…
— Близнаци? Руси, със сини очи и азиатски черти на лицата?
— Да! Нещо не ми харесаха. Знам, че не е благородно да говоря така, но трябва да съм честна. Имаше нещо у тях… — Каалрами сви рамене.
— Помните ли какво ви попитаха?
— Общи въпроси за Були — дали имам някакви стари писма от него или пък дали помня да е говорил за работата си в района. Не можах да им помогна.
— Те нямаха ли копие от пергамента?
— Не.
Сам попита:
— Така и не открихме оригиналния превод. Бихте ли имала нещо против да направите такъв?
— Мога да ви кажа основното сега, но писменият превод ще отнеме време. Може да го направя тази вечер, ако желаете.
— Благодаря! — каза Реми. — Много ще сме ви задължени.
Професор Каалрами намести очилата си и взе пергамента. Бавно запроследява с пръст текста, движейки беззвучно устни.
След пет минути вдигна очи и се прокашля.
— Форма на имперски указ е. Фразата на лова не се превежда лесно на английски, но е официална заповед. Сигурна съм.
— Има ли дата?
— Не, но ако погледнете тук, в левия горен ъгъл, липсва парче текст. Имало ли го е на оригиналния пергамент.
— Не, направих снимката директно от оригинала. Помните ли дали датата е била на оригинала?
— Не, боя се, че не помня.
— А бихте ли могла да предположите?
— Не ми се предоверявайте, но бих казала, че е на възраст между шестстотин и седемстотин години.
— Продължете, моля — подкани я Сам.
— Нека повторя, че е най-добре да изчакате писмената версия…
— Разбираме.
— Това е заповед към група войници… специални войници, наречени Пазители. Наредено им е да изпълнят някакъв план — нещо, описано в друг документ, подозирам. Планът е нещо, наречено Теуранг, да бъде преместено от скривалището си на безопасно място.
— Защо?
— Има нещо общо с някакво нашествие.
— А пише ли какво представлява този Теуранг?
— Не. Съжалявам, но това ми е само смътно познато. Беше преди четири десетилетия. Помня думата, защото беше необичайна, но не мисля, че съм се интересувала допълнително от нея. Но в университета има един човек, за който съм сигурна, че е по-наясно от мен с думата. Може да го потърся, ако желаете.
— Много ще се радваме — отвърна Сам. — Помните ли реакцията на Люис, когато му дадохте превода?
Каалрами се усмихна.
— Беше превъзбуден, доколкото помня. Но пък на Були никога не му е липсвал ентусиазъм. Живееше на пълна скорост.
— Каза ли къде е открил пергамента?
— Ако ми е казал, съм забравила. Може би тази вечер, докато превеждам това, ще се сетя.
— Последен въпрос — каза Реми. — Какво помните от времето, когато Люис е изчезнал?
— О, помня изчезването много добре. Прекарахме сутринта заедно. Излязохме на пикник за късна закуска край река Багмати, в югозападната част на града.
Сам и Реми се приведоха напред едновременно. Сам попита:
— Клисурата Чобар?
Професор Каалрами се усмихна и наклони глава към Сам.
— Да. Как разбра?
— Отгатнах. А след пикника?
— Люис си носеше раницата — често го правеше. Непрестанно ходеше насам-натам. Беше прекрасен ден, топъл, нито облак в небето. Доколкото помня, снимах. Имах нов фотоапарат, един от първите модели на „Полароид“, които се сгъваха и разгъваха. Тогава беше чудо на техниката.