— Всичко е наред. Ела, Реми! Сигурен съм, че искаш да видиш това.
Реми застана зад гърба му почти на мига. Двамата клекнаха и разгледаха скелета.
Защитени от климатични промени и животни, останките отчасти се бяха мумифицирали в сухата пещера. Дрехите, които сякаш бяха направени от слоеве обработена кожа, бяха почти непокътнати.
— Не виждам следи от травма — каза Реми.
— Колко е стар?
— Може би… на около четиристотин години.
— Колкото и копието.
— Точно така.
— Това прилича на униформа — каза Сам и докосна единия ръкав.
— Тогава и ето това се връзва — Реми посочи към дръжката на кама, която се подаваше от останките от ножница на колана му.
Тя завъртя глава.
— Мил мой дом…
— Дом, може би, но мил… Предполагам, че всичко е относително.
На няколко разкрача от равното място, където лежеше скелетът, тунелът се превръщаше в кухина с площ от около девет квадратни метра. В няколко ръчно издълбани ниши в стените на скалата имаше останки от свещи. В основата на една от стените се виждаха следи от огън, а до тях, купчина дребни кости от животни. В далечния край гниеха някакви кожи, меч в ножница, десетина грубо наострени копия, сглобяем лък и колчан с осем стрели. По пода бяха пръснати още предмети — кофа, разпадащо се въже, кожена раница, кръгъл щит от кожа и дърво, дървен сандък…
Реми се изправи и закрачи.
— Определено е очаквал неприятелска компания — отбеляза Сам. — Това по всичко прилича на последен бой. Но защо?
— Може би има нещо общо с това — каза Реми и приклекна до дървения сандък.
Сам отиде при нея.
Сандъкът бе с размерите на малка табуретка, в съвършената форма на куб от черна, многократно лакирана твърда дървесина, с ремъци за носене от три страни и по-къси ремъци за рамене от четвъртата. Сам и Реми не успяха да открият панти, нито пък заключващи механизми. Местата където стените се събираха, бяха толкова добре снадени, че почти не се виждаха. На върха на сандъка бяха гравиране четири сложни калиграфски знака, в групи два под два.
— Познаваш ли езика? — попита Сам.
— Не.
— Това е забележително — рече Сам. — Дори с модерни дървообработващи инструменти е нужно невероятно умение, за да направиш нещо подобно.
Той почука с кокалчетата на ръката си. Чу се плътен звук.
— Не е кух. — Сам разклати внимателно сандъка. Отвътре се дочу слабо дрънчене. — Само че е. А и е доста лек. Не виждам маркировка. А ти?
Реми се наведе, огледа сандъка и поклати глава.
— Дъното?
Сам го обърна. Реми провери и отново не откри нищо.
— Някой е вложил много усилия да сътвори това — отбеляза Сам — и като че ли приятелчето ни тук е дал живота си, за да го опази.
— Може да е и нещо повече от това, което си мислиш — рече Реми. — Май се натъкнахме на най-голямото съвпадение в нашата история, мисля, че открихме това, което е търсел Люис Кинг.
— Как го е пропуснал? Бил е толкова близо.
— Ако не е успял да прекоси рова — отвърна Реми. — Дали е жив?
— Само един човек знае отговора.
Двамата се заеха да опишат предметите в пещерата. Не знаеха колко скоро ще могат да се върнат, а и можеха да вземат със себе си малка част от намереното, затова трябваше да разчитат на снимки, рисунки и записки. За щастие Реми бе добре подготвена. След два часа старателна работа тя обяви, че е готова.
— Чакай — рече тя и приклекна до щита.
Сам клекна до нея.
— Какво има?
— Виж тези драскотини… личат на светлината. Мисля, че… — тя се наведе, пое дълбоко дъх и духна върху повърхността на щита. Частици изгнила кожа се пръснаха във въздуха.
— Няма драскотини — отбеляза Сам и духна още няколко пъти. Показа се чистата повърхност на щита.
Както Реми подозираше, „драскотините“ всъщност бяха гравирани символи.
— Това дракон ли е? — попита тя.
— Или динозавър. Вероятно е бил символ на бойна част.
Реми снима изображението няколко пъти и се изправи.
— Готово — каза тя. — Ами сандъкът?
— Трябва да го вземем. Инстинктът ми подсказва, че точно заради него този мъж се е бил барикадирал така. Каквото и да има вътре, е мислел, че си струва да умре за него.
— Съгласна съм.
За няколко минути Сам направи плетеница от ремъци, с която да прикрепи сандъка към собствената си раница. Двамата огледаха за последно пещерата, кимнаха за довиждане на скелета и тръгнаха.