Выбрать главу

— Както и да е. Няма значение. Възможно ли е Фарго да са били в пещерите?

— Възможно е — рече Марджъри, но и ние сме били там. Няма нищо за намиране.

— Да, да. Въпросът е, ако са били там, как са разбрали къде да отидат? Трябва да получават само информацията, която искаме да получават, ясно?

— Да, тате — отвърнаха едновременно Марджъри и Ръсел.

— А нещата им?

— Прегледахме ги — каза Ръсел. — И колата им. Нашият човек в полицията ги разпитва един час, безуспешно.

— Извивал ли е ръце?

— Доколкото е могъл.

— Каза, че Фарго не са се впечатлили.

— Какво казват, че са правили?

— Загубили се на преход.

— Простотии! Това са Сам и Реми Фарго. Ще ви кажа какво е станало: двамата сте се издънили и Фарго са станали подозрителни. Сега си играят с вас. Сложете още хора да ги следят. Искам да знам къде отиват и какво правят. Разбрахте ли?

— Може да разчиташ на нас, тате — рече Марджъри.

— Няма да е лошо да мога да разчитам на вас наистина — промърмори Кинг. — Междувременно, няма да рискувам повече. Пращам подкрепления.

Кинг се приведе напред и натисна гневно бутона за прекъсване на връзката. От другата страна на бюрото, скръстила ръце, стоеше Жилан Шъ.

— Суров си тях, Чарлс — каза тихо тя.

— А ти ги глезиш! — стрелна в отговор Кинг.

— До инцидента с Фарго се справяха чудесно.

Кинг се намръщи и тръсна ядосано глава.

— Предполагам. Въпреки това, искам да отидеш, за да е сигурно, че работата няма да излезе от релси. Нещо е направило Фарго подозрителни. Вземи гълфстрийма и тръгвай. Оправи нещата. И се оправи с онзи Олтън. Вече е безполезен.

— Може ли да си по-конкретен?

— Накарай Фарго да си играят ролята. Иначе… Непал е голямо място и там хора изчезват постоянно.

11.

Хотел Хаят Риджънси Катманду, Непал

Рано сутринта телефонът иззвъня.

— Сам, нарочно ли го правиш? Обаждане за събуждане! Знаеш ли колко е часът?

Сам вдигна телефона и каза в слушалката:

— Ще сме там след четирийсет и пет минути.

— Къде ще сме?

— Както обещах. Хималайски масаж с горещи камъни за теб и дълбока разтривка за мен.

— Фарго — каза Реми с широка усмивка, — ти си съкровище!

Тя се измъкна от леглото и забърза към банята. В този момент някой почука на вратата и Сам отиде да отвори. Сервитьорът внесе закуската, която Сам поръча предната вечер: любимата на Реми, яхния от телешко и царевица и варени яйца, а за него бъркани яйца със сьомга.

Беше поръчал също така кафе и две чаши сок от червен портокал.

Докато двамата се хранеха, разглеждаха внимателно тайнствения сандък на дивана от другата страна на масата. Реми си наля второ кафе, а Сам звънна на Селма.

— Не мислите ли, че Кинг е поръчал да отвлекат Олтън? — попита Селма.

— За да ни доведе тук… възможно е — предположи Реми, докато отпиваше от кафето си.

Селма също се включи:

— Да ви доведе под претекст да намерите Франк и после… какво?

— Фалшиво знаме — промълви Сам и обясни: — Термин от шпионажа. Агент е вербуван от враг, който се преструва на съюзник. Агентът мисли, че мисията му е една, но е всъщност съвсем друга.

— О, страхотно… — промърмори Реми.

— Подобни планове са кули от карти. Ако Кинг наистина прави това, егото му не би позволило замисълът му да се отклони от предначертаното.

— Тогава не можете да сте сигурни дали търсите Люис Кинг, или пък не. И дали изобщо някой го е видял.

— Чарли не ми се струва сантиментален. Според мен той търси не баща си, а това, което баща му е търсел.

— Сандъкът? — попита Селма.

— Така мисля — отвърна Сам.

Предната вечер, вместо да се върнат в хотела, Сам и Реми тръгнаха на юг от полицейското управление, докато не се скриха от любопитни погледи. Тогава свиха на север и взеха такси. Сам поръча на шофьора да се помотае из града десетина минути, докато двамата с Реми наблюдаваха дали някой не ги следи. Не се съмняваха, че близнаците Кинг искат да ги държат под око и решиха да не им дават време да се организират.

Щом се увериха, че никой не ги следи, Сам каза на шофьора да ги откара до фирма за коли под наем в южните покрайнини на Катманду. Наеха един очукан зелен „Опел“. Час по-късно спряха на паркинга на един мотел на около километър от клисурата Чобар. Оставиха колата и изминаха пеша останалото разстояние.